В рамките на полета на "Крю Драгън" през януари ракетата-носител "Фолкън 9" експлодира, но това бе планирано. Целта на мисията беше да се докаже, че корабът може да спасява астронавтите при проваляща се ракета. Photo credit : SpaceX
2 март 2020 г. 12:15 ч.
Светослав Александров. "Провалът не е опция" - това е именита реплика, която се приписва на инженера Джийн Кранц от НАСА. Реално погледнато Кранц никога не е казвал този израз, но по време на подготовката за филма "Аполо 13", излъчен през 1995 г. и разказващ за епохалното спасяване на екипажа на кораба, сценаристите интервюират специалистите от НАСА и получават от тях следния отговор: "Когато се случваха лоши неща, ние просто сядахме и отсявахме всички опции, като провалът не е една от тях". И тъй като филмът трябва да е достатъчно динамичен и интересен за широката публика, сценаристите избират запомнящата се фраза "Провалът не е опция".
През годините след излъчването на "Аполо 13" критиците на НАСА често пъти преповтаряха тази реплика, използвайки я като обяснение за застоя на космическата програма и нейното тъпчене на едно място. Или поне програмата тъпчеше до появата на Илон Мъск, който още в самото начало след основаването на СпейсЕкс, преди да започне да изстрелва дори малките ракети "Фолкън 1", заяви: "Има eдна глупава представа, че провалът не е опция за НАСА. Но провалът е опция при нас. Ако нещата не се провалят, значи не иновираш достатъчно".
Причината, поради която СпейсЕкс е най-иновативната космическа компания в света и поради която добива световна известност покрай редовните товарни превози до МКС, изстрелванията на свръхтежките ракети "Фолкън Хеви" и кацанията на ракетни степени върху плаващи платформи е, че компанията прегръща възможността да търпи провали по пътя си. Днес повечето ракетни степени се завръщат - и когато някоя от тях пропусне да го направи, както бе миналия месец, събитието се превръща в новина. В миналото не беше така. Тогава почти всяка ракетна степен се взривяваше при опита си за кацане. И само СпейсЕкс имаше смелостта да публикува видеоклип How Not to Land an Orbital Booster Rocket, достъпен в Youtube. Да, това е видеоклип, публикуван от официалния канал на компанията!
Днес СпейсЕкс строи мега ракети "Супер Хеви" и кораби "Старшип" за пилотирани мисии до Марс в откритото пространство, пред очите на всички. И понякога компанията търпи неуспехи. Преди два дни прототип на "Старшип", обозначен като SN1, се пръсна по време на подлагането на резервоарите му на високо налягане. Това, което е изумително е, че на СпейсЕкс не им пука. Този прототип бе построен само за четири седмици. Нов прототип SN2 е вече готов, а компанията скоро ще започне да го изпитва и него - без да се минава през безкрайни разследвания и анализи какво не е било наред.
Какво всъщност се случва?
Случва се това, че СпейсЕкс работи по коренно различен подход от този, който е общоприет в аерокосмическата индустрия. При традиционния подход, след като се даде ход на даден проект, започва дълъг период на чертежи, компютърни модели и чак когато се приеме решение за окончателен дизайн, тогава се пристъпва към строеж на дадена ракета или космически кораб. СпейсЕкс не постъпва така - компанията работи по т.нар. "итеративен дизайн", при който още в самото начало се пристъпва към рязане на метал, строеж на ракети, ракетите се изстрелват, понякога изстрелванията се провалят, пресмята се какво не е било наред, отново се строи, отново се изстрелва, отново настъпва някакъв провал... и така цикълът се затваря и повтаря, докато се стигне до окончателен успех.
Подходът много напомня на някогашния съветски екип на Корольов, когато смели инженери са строяли ракети, изпитвали са ги, много от тях са се проваляли още на стартовите си площадки, но след това веднага се е пристъпвало към работа и подобряване на дизайна.
Това е и причината, поради които СпейсЕкс е толкова популярна компания в днешни дни. Космическите ентусиасти са уморени от традиционния подход - представят се планове, следват чертежи в продължение на дълги години и накрая проектът се прекратява, още преди да е напуснал чертожната дъска... Обещания, чертежи, отмятане от обещанията... и това продължи в продължение на десетилетия - откакто приключи програмата "Аполо" до появата на Мъск. Да, днес има твърде много хора, които критикуват Мъск и това, което той прави. И докато аз не знам дали той ще стигне до Марс, едно изглежда сигурно - в СпейсЕкс се работи. Здраво се работи, а не се чака, докато условията станат подходящи - т.е. докато си сигурен, че когато почнеш да работиш, няма да преживееш провал. Защото ако много мислиш за провала, доникъде няма да стигнеш. Сами виждате какво се случва с Боинг - започнаха да работят по "Старлайнър" по традиционния подход, минаха години, преди да се стигне до първите изпитателни полети. Убеждаваха ни, че когато тези изпитателни полети започнат, те ще завършат с пълен успех, защото традиционният подход на дълго изпипване е по-добър. И накрая какво се случи? СпейсЕкс изпревари Боинг!
Итеративният подход на СпейсЕкс вече се отплати - компанията е създала най-добрите и най-евтините ракети в световен мащаб - "Фолкън 9". Вярно е, че итерациите по отношение на "Фолкън 9" спаднаха в периода между 2010 и 2018-та, съответно и иновациите - това е така, защото тези ракети станаха твърде важни за НАСА, военните и комерсиалните клиенти, а те търсят стабилност, а не рискове. При "Старшип" обаче не е така - първоначалните ракети няма да превозват никакъв полезен товар. СпейсЕкс може да си позволи да ги строи и да ги изстрелва, без да се страхува от това дали ще има провали. Пък и да има, голяма работа - ще бъдат усвоени уроци.
Безспорно СпейсЕкс прави живота на космическия ентусиаст по-разнообразен. Но и по-малко спокоен :)
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация - на този линк).