Пробивната "къртица" на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech
23 февруари 2020 г. 09:45 ч.
Светослав Александров. На 28-ми февруари ще се навърши цяла една година, откакто немската пробивна "къртица", доставена на повърхността на Марс посредством американската мисия "ИнСайт", се заклещи в почвата на Червената планета. Сега екипите на НАСА ще опитат нова стратегия за избутването на пробивната машина, за да почне да дълбае надолу - като това ще стане посредством роботизираната ръка.
Всички системи на борда на "ИнСайт" работят нормално и няма никакви технически проблеми с приборите както на спускаемия апарат, така и на самата "къртица". Просто това, което се случи е, че Марс изненада учените :)
Оказа се, че почвата на Червената планета в равнината Елизиум е различна от останалите почви в другите региони, посетени от земните изследователски апарати. Вместо да е рехава и песъклива, както изследователите очакваха, пясъчните гранули се прилепват едни към други - подобно на цимент. За да може "къртицата" да дълбае надолу, тя има нужда от триене в почвения слой - и по ирония най-доброто триене се осигурява от хлабава почва, а не от циментен тип, тъй като така песъчинките падат около машината.
През изминалото лято екипите започнаха да притискат почвата с помощта на роботизираната ръка, за да могат да осигурят нужното триене - без обаче да докосват самата "къртица", за да не увредят крехката научна апаратура. Докато този метод спомогна донякъде, "къртицата" на два пъти изскочи навън, вместо да копае навътре - вероятно заради почвени частици, които се натрупват отдолу. Но сега вече не са останали много алтернативи за ръководството на мисията - налага се пробивната машина да бъде бутана директно с роботизираната ръка.
Ще отнеме известно време, докато методът бъде усъвършенстван. В края на февруари или в началото на март роботизираната ръка ще бъде приведена в позиция, за да се направи проверка какво ще се случи, когато "къртицата" отново бъде задействана.
Като допълнителна мярка екипите обмислят да прехвърлят още почва във отвора, който се е формирал около бургията. Това може да осигури още налягане и триене, за да може машината най-сетне да почне да дълбае надолу. Но дали ще се стигне до тази мярка, зависи от това дали подбутването с роботизираната ръка ще помогне.
За повече информация: НАСА