Новата снимка на Нептун, направена от телескопа Very Large Telescope. Photo credit : ESO/P. Weilbacher (AIP)
19 юли 2018 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Дори и с напредъка на роботизираната космонавтика, основният начин за изучаване на отдалечените обекти в необятния космос си остават телескопите. Да вземем например планетата Нептун - осмата планета в Слънчевата система. До този момент има само един космически апарат, посещавал тази планета - "Вояджър 2" през 1989 година. От тогава насам не е замисляна специализирана мисия към Нептун, което оставя изследванията на планетата в ръцете на астрономите.
В зависимост от местоположението, има два типа телескопи: наземни и космически. И двата типа имат своите предимства и недостатъци. При наземните удобството е, че се правят тук, на Земята, работят на Земята, по-лесно се обслужват и в случай на повреда не се налага да се пращат астронавти, които да ремонтират в условия на микрогравитацията. Основният недостатък на наземните телескопи е земната атмосфера - нейната турбуленция е причината за блещукането на звездите, което наблюдаваме вечерно време, но по-същественото е, че това се отразява на качеството на астрономическите наблюдения. Поради това големите телескопи се строят в планините, където въздухът е по-разреден. Например НАО "Рожен" се намира на 1 759 м. надморска височина. Но и това не е достатъчно, особено при наблюдения, където трябва голяма прецизност. Тук идват на помощ космическите телескопи.
Космическите телескопи се наричат такива, защото се изстрелват в космоса. Отвъд обсега на земната атмосфера, те могат да правят някои наблюдения, които са невъзможни в наземни условия - и това е тяхното голямо предимство. В това число има лъчения, които са извън видимата област на електромагнитния спектър и се поглъщат от земната атмосфера. Астрономическите наблюдения в рентгеновия диапазон могат да се правят само от космически телескопи. Някои наблюдения в инфрачервения диапазон също са трудно достъпни от Земята. Недостатъците на космическите телескопи са видни: скъпи са, трудно се конструират, има ограничения в размера на техните огледала (тъй като трябва да се вмъкнат във възможностите на ракетата-носител), ремонтните дейности от астронавти не винаги са възможни, а дори и когато са, се случват рядко. И най-вече - има големи отлагания, както се вижда покрай гафовете с телескопа "Джеймс Уеб". Каква е ползата от един космически телескоп, ако стои на Земята?
Най-известният космически телескоп е "Хъбъл", а той доскоро правеше най-качествените снимки на далечни обекти във видимата област на електромагнитния спектър. Сега това е на път да се промени. Космическите телескопи все още остават скъпи за конструкция и поддръжка, а в областта на оптичната астрономия се прилагат все по-добри методи, за да се коригират въздействията на земната атмосфера.
Телескопът Very Large Telescope е част от Европейската южна обсерватория, намираща се на 2 635 метра надморска височина в пустинята Атакама, Чили. VLT е комплексен телескоп - състои се от 4 индивидуални телескопа, всеки с огледало с диаметър 8.2 метра. За сравнение диаметърът на огледалото на космическия телескоп "Хъбъл" е само 2.4 метра. При все това "Хъбъл" доскоро можеше да прави по-добри снимки на далечната планета Нептун, именно защото се намира отвъд обсега на земната атмосфера. Макар и с по-голямо огледало, това VLT не го можеше...
Но вече всичко се променя, благодарение на нова технология за адаптивна оптика с название "лазерна томография". Ето какъв е принципът на действие: излъчват се лазерни лъчи, които възбуждат натриевите атоми във високите слоеве на атмосферата. Наблюдавайки поведението на тези атоми, може да се разбере какво е количеството турбуленция във въздуха. Системата измерва тази турбуленция и благодарение на специално гъвкаво вторично огледало, става възможно да се коригира почти цялата атмосферна интерференция.
Резултатът е виден. Най-новите снимки на Нептун от VLT са по-добри и от тези на "Хъбъл". Това са най-добрите снимки на планетата, откакто "Вояджър" я засне през 89-та година!
Какво можем да кажем вместо заключение? Независимо от лошия пиар покрай големия инфрачервен телескоп "Джеймс Уеб", космическата астрономия продължава да е незаменима в някои области, напр. при изследвания в рентгеновия диапазон. Но когато става въпрос за оптична астрономия, мисля, че можем да предположим смело - надали ще видим в скоро време нов оптичен космически телескоп от калибъра на "Хъбъл". Благодарение на все по-модерни технологии и подобряване на адаптивната оптика, наземните телескопи стават по-добри и вече дори надминават "Хъбъл". Тъй че дори и застаряващият космически телескоп да се повреди, няма място за тъга - на Земята има и други телескопи, които могат да го заместят.
За повече информация: ESO