На снимката: Бас Лансдорп и Адриана Маре отговарят на въпроси по време на вчерашното събитие. Photo credit : Svetoslav Alexandrov
24 март 2018 г. 11:55 ч.
Светослав Александров. Проектът Mars One (на български: "Марс Едно") представлява едно от най-известните частни космически начинания. Създателят на проекта е холандецът Бас Лансдорп. За пръв път писах за Mars One през 2012 година [1], когато инициативата привлече голямо медийно внимание. Първоначалният план на Лансдорп бе изключително смел: той предвиждаше първият четиричленен екипаж на Марс да бъде изстрелян още през 2023 година с помощта на ракети "Фолкън Хеви".
Сега сме 2018 година. Подобно на много други космически инициативи, така и Mars One премина през серия от отлагания. Днес пилотираното изстрелване не се очаква да е преди 2031 година. Изглежда че земните пречки спъват и екипа на Лансдорп.
И ето, стигаме до вчерашния 23-ти март 2018 година, когато Бас Лансдорп и Адриана Маре, една от участничките в проекта, представиха своите презентации пред българска публика. Организатор на събитието у нас бе фондация Elevate и то бе проведено под патронажа на Президента на Република България в Mall Paradise.
Успях да присъствам на лекцията, а след приключването на събитието можах да се запозная лично с Бас Лансдорп и да взема интервю от него.
Mars One e доста спорен проект - настроенията сред космическите и академични общности са, че той няма да изпълни поставените пред него задачи. Ще ви призная следното: и аз съм силно скептично настроен към него. Но преди да напиша своя анализ, трябва да подчертая следното: огромната част от предизвикателствата, с които се сблъсква Mars One, не са свойствени само и единствено за този проект. Всеки опит за реализиране на пилотирана експедиция до Марс ще трябва да се справи с тях. Също така бих искал да кажа, че това не са непреодолими прегради, а просто съществуват съмнения дали Mars One притежава капацитета да ги прескочи. И най-важното, което трябва да конкретизирам: това не е опит да дискредитирам или да омаловажа смелостта на Лансдорп и организаторите. Възхищавам се на ентусиазма на участниците в проекта. Но именно проектът е този, който трябва да бъде анализиран щателно.
Изглежда че Лансдорп правилно оценява психологическите рискове пред мисията. На вчерашната лекция той напълно уместно подчерта, че акцентът не е върху отделния индивид, който може да оцелее самостоятелно дълго време. Акцентът е да може да се сформира устойчив малък екип, в който отделните участници ще могат да просъществуват дълго време, без да се стигне до ескалация на напрежението. Разликата е огромна. Груповата изолация е рисков фактор, малките неудобства като счупени тоалетни и миризливи чорапи буквално биха могли да разрушат екипната работа. Според Лансдорп най-трудната част ще е съвсем в началото на марсианската колонизация, при първите екипажи. Преодолее ли се този етап и пристигнат ли още хора на Марс, ще стане по-лесно. На мен ми се струва, че организаторите на Mars One се виждат най-вече като изпълнители на тази роля при планирането на експедициите до Марс - да подберат и да създадат правилния екип.
Стигаме обаче до трудната част - техническата. Или как точно Mars One смята да изпълни големите си цели. Според актуализирания график, представен вчера от Бас Лансдорп, няма нужда от създаването на нови технологии. Космическите агенции знаят как да изпращат апарати към Марс, те знаят как да пращат и хора в космоса. Единственото, за което не е създадена нова технология, е възвращаема ракета, която да може да излети обратно от повърхността към Марс. Поради тази причина проектът Mars One е еднопосочен. "Нашето решение е хубаво и просто", каза Лансдорпп от сцената. "Забравете за завръщането. По този начин ние сме населили другите континенти".
В интерес на истината Лансдорп не е измислил твърдението "цялата технология да отидем на Марс е налице". За пръв път то е изказано публично от Робърт Зубрин през 90-те години [2]. Зубрин, който днес оглавява организацията Марсианско общество, тогава предлага концепцията Mars Direct - на базата на технологии, производни на совалката, могат да бъдат създадени тежкотоварни носители "Арес", които ще са в състояние незабавно да изпратят нужните провизии и пилотирани експедиции към Марс. Зубрин още в началото на 90-те представя становище, че до 1999 г. човек може да стъпи на Червената планета. Е, съдейки от факта, че до 2018-та не сме видели реализацията на Mars Direct и все още никой не е кацнал на Марс, ясно е докъде е била докарана идеята - дори не е напуснала чертожната дъска (нещо, което досега винаги се е случвало с всички останали идеи за пилотирани полети до Марс).
Но нека да се върнем на вчерашната лекция и да разгледаме какво Бас Лансдорп каза по отношение хардуера, който възнамерява да използва. Накратко, Лансдорп открито призна, че Mars One не е в аерокосмическата индустрия и няма да произвежда нови ракети, а ще купува налични такива. Дългосрочните цели са следните: марсоход трябва да бъде пратен през 2026 година, провизии за астронавтите - през 2029 година и вече първото пилотирано пътешествие трябва да е през 2031-ва. По-краткосрочните цели са по-интересни, защото там има повече конкретика. Лансдорп каза, че е сключен договор с авиокосмическия гигант Локхийд Мартин, за да може да бъде използвана повторно спускаемата платформа от мисия "Феникс" до Марс, която преди това летя през 2008 година.
Реално погледнато спускаемата пласформа от "Феникс" ще лети повторно още тази година, тъй като през май ще се отправи към Марс в рамките на мисията на НАСА "ИнСайт". На мен обаче не ми стана ясно как точно ще излети платформата за мисията на Mars One през 2022 година. Лансдорп спомена само, че ще се използват налични ракети, но дори още за тази първа мисия не е избрана конкретна ракета. За мен това е достатъчно, за да се усъмня, че графикът е реалистичен. 2022-ра година не е чак толкова далечна - дотогава има едва четири години. Всички останали мисии в историята на човечеството, "Кюриосити", "ИнСайт", "ЕкзоМарс", са имали избрани ракети години преди полета. Още през 2011-2012 година знаехме, че мисията на "ЕкзоМарс" през 2016-та ще лети с ракета "Протон".
Друг акцент, който не ми стана ясен, е колко ще струва първото начинание. Действително спускаемата платформа "Феникс" е доста евтина... но в сравнение с останалите мисии на НАСА. Тя би струвала около порядъка на $300-400 милиона долара - достъпна за предпремач от порядъка на Мъск. Но достъпна ли е за Бас Лансдорп? На уебсайта на Mars One [3] пише, че от основаването на инициативата през 2011 година досега са събрани $1 милион долара - чрез частни инвестиции, спонсорства, партньорства и други. Макар че това е забележителна сума за един любителски проект, сумата е крайно недостатъчна за реализация на роботизирана мисия до Марс от типа на "Феникс". Това, което може да се направи в рамките на тези пари, е да се реализира сравнително амбициозна CubeSat мисия, вероятно тя може да е дори междупланетна, а не околоземна. Например проектът "Лайтсейл" на Планетното общество събра $1.24 долара чрез групово финансиране (краудфъндинг), но за цялостното изпълнение на мисията, кулминирало с изстрелване през 2015 година, бяха вложени общо $6.6 милиона [4] - близо седем пъти повече, отколкото разполага Mars One.
Мисля вече да спра с анализа и да ви представя ексклузивното интервю, което успях да взема от Бас Лансдорп близо половин час след приключването на събитието в Mall Paradise:
Светослав Александров: Така, вие казахте, че имате споразумение с Lockheed Martin или United Launch Alliance?
Бас Лансдорп: Да, ние имахме споразумение с Lockheed Martin, където те разучаваха използването на платформата "Феникс" за използване за нуждите на Mars One, правилно.
Светослав Александров: Добре, какъв е настоящият план? Ще използвате ли все още платформата "Феникс"?
Бас Лансдорп: Да, все още е такъв планът.
Светослав Александров: Можете ли да дадете график кога това ще се случи?
Бас Лансдорп: Да, това ще е през 2022 година според текущия график за първата безпилотна мисия, производна на "Феникс".
Светослав Александров: Добре, бих искал да попитам, понеже Илон Мъск спомена, че няма намерение да стандартизира "Фолкън Хеви" за пилотирани полети и освен това се отказва от "Червения Дракон" в полза на ракетата "Биг Фолкън" (BFR). Това ще промени ли вашите планове?
Бас Лансдорп: Не, ние ще строим космическата станция в орбита и после ще изпратим екипажа там, така че нямаме проблем да използваме различен тип стандартизирана ракета да изпратим хората до малката космическа станция, която ще отиде до Марс.
Светослав Александров: Смятате ли, че е нужна тежкотоварна ракета?
Бас Лансдорп: Тежкотоварната ракета е необходима за екипировката, за компонентите на космическата станция, но не и за хората.
Светослав Александров: И като си говорим за надуваеми хабитати, говорили ли сте с Робърт Бигълоу? Смятате ли да ги обсъдите с него?
Бас Лансдорп: Ние не сме говорили с Бигълоу, но има други компании, които правят космически надуваеми компоненти, например Thin Red Line в Канада.
Светослав Александров: Така че той не е единственият?
Бас Лансдорп: Не, той не е единственият, правилно. Засега предполагаме, че ще е Thin Red Line, но се надяваме, че ще има и още с надуваеми компоненти.
Светослав Александров: Отказахте ли се от плана за риалити шоу на Марс?
Бас Лансдорп: Ние никога не сме имали план за риалити шоу на Марс, само журналистите имаха тоя план, но ние искаме да има материал, ние искаме да разкажем историята точно както Нийл Армстронг бе заснет докато той стъпваше надолу по стълбата и затова искаме да направим материал, защото там е стойността. Трябва да разкажем на света за марсианските изследвания, ето защо го правим.
Светослав Александров: О да, и имам един последен въпрос. Обичам да играя компютърни игри, особено онлайн игри. Ще мога ли да играя World of Warcraft там?
Бас Лансдорп: Ха, ха, о да, но разбира се, не в реално време.
Светослав Александров: О, но това ще е проблем за онлайн играта.
Бас Лансдорп: Не, онлайн ще можете да играете само с вашите приятели за Марс.
Светослав Александров: Да де, но ще е само малък екипаж на Марс. Ще е скучно.
Бас Лансдорп: Да, ще трябва да почакате. С World of Warcraft ще трябва да чакате, докато дойдат повече хора.
Светослав Александров: Окей, благодаря ви.
И накрая, още някои интересни моменти от сесията с въпроси и отговори след лекцията:
1. Лансдорп се е виждал с Илон Мъск, но не е успял да разговаря с него.
2. Адриана Маре смята, че може да сме замързили Марс с микроорганизми, тъй като предишните мисии "Вайкинг" не са били така щателно стерилизирани като съвременните.
3. Лансдорп не смята, че тераформирането на Марс е реалистично към настоящия момент, това ще е хиляда пъти по-голямо начинание.
4. Лансдорп очаква първото кацане да е на северното полукълбо на Марс.
5. Адриана Маре казва, че не знаем как биха изглеждали извънземните, единственото, което имаме за сравнение, е нашата Земя.
6. Лансдорп подчерта, че предпочита да няма тесни връзки с правителствата, иска да подбере най-добрите хора от цял свят.