Снимки, заснети от повърхността на Марс през 2004 г. (горе) и през 2018 г. (долу). И двете снимки са направени от един и същ апарат - марсохода "Опортюнити", който започна своята 15-та година работа на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
28 януари 2018 г. 12:15 ч.
Светослав Александров. На 25-ти януари 2004 година, само броени седмици след кацането на марсохода "Спирит", на повърхността на Червената планета се спуска и неговият брат-близнак "Опортюнити". Планирата мисия на двата марсохода е 90 дни, но както "Спирит", така и "Опортюнити" многократно надвишават това време. "Спирит" за последен път комуникира със Земята на 22-ри март 2010 година.
А пък "Опортюнити" продължава да функционира и до ден днешен! Сега, когато марсоходът започва своята 15-та година работа на Марс, въпросът продължава да стои: как успява толкова дълго?
Четиринадесет години са наистина много време. През 2004 година не разполагахме с Фейсбук. Имаше Google, но нямаше GMail. Нямаше дори Youtube. Даже MySpace беше съвсем пресен. Въпреки това сайтовете на НАСА бяха широко посещаеми. Снимките от "Опортюнити" се качваха, както и сега, в реално време.
В началото на 21-ви век беше нормално да разполагаме с компютър със 128 MB RAM. Толкова има компютърът на борда на "Опортюнити", плюс 256 MB флаш памет и специализиран процесор RAD6000 с тактова честота 33MHz. За космическа мисия това е напълно достатъчно - важни са не големите параметри, а стабилността и устойчивост на сурови условия - горещина, студ, радиация. При марсохода "Кюриосити", който е изстрелян през 2011 година и каца през 2012 година на Марс, компютърът използва процесор RAD750 с тактова честота 200 MHz, 256 MB RAM + 2 GB флаш памет за съхраняване на получените данни. Следващият марсоход, който ще лети през 2020 година, има сходни характеристики - 200MHz CPU, 256 MB RAM + 2GB флаш. Оказва се, че тези характеристики са напълно достатъчни. В края на краищата тези компютри няма да се използват за тежки програми и игри, а за работа със специализиран софтуер и съхраняването на данни.
Но ако сложите вашия компютър с модерен процесор от 2017-та и множество ядра, плюс 8-32GB RAM, във фризера и престои там в продължение на няколко дни, той ще спре да работи. Същевременно "Опортюнити" е проектиран да издържа температурни разлики от 100 градуса. Именно това е първият фактор, който позволява на марсохода да работи над 14 години. Електрониките са разположени в специална "топла кутия" - дори и навън да е -96 градуса по Целзий, вътре електронните компоненти са добре защитени.
Другата причина за дълговечността на "Опортюнити" е недооценяване на метеорологичните условия на Марс. В началото учените смятаха, че не е много вероятно марсоходите да работят над 90 дни, тъй като предполагаха, че марсианските ветрове ще покрият слънчевите батерии с пясък. В реалността условията се оказаха съвсем различни - да, има ветрове, които хвърлят пясък върху слънчевите батерии. Но периодично се появяват и ветрове, които ги почистват.
"Опортюнити" се намира и в областта на марсианския екватор - там условията са много по-благоприятни от тези на север и на юг, където има доста по-сериозни температурни разлики и екстремен климат. За сравнение полярният изследовател "Феникс", който кацна в близост до Северната полярна шапка на Марс през 2008 година, успя да оцелее едва няколко месеца.
Всеки ден работа за "Опортюнити" е подарък - марсоходът е твърде стар и може още днес или утре да се повреди някой критичен компонент, който да сложи край на мисията му. От друга страна твърдението, че "Опортюнити" е стар и може да се повреди съвсем скоро, го слушаме постоянно от 2005 година насам. Струва ми се, че и през 2018-та година марсоходът ще свърши още много полезни неща, преди да замлъкне окончателно. А дали ще си отиде тази година или по-нататък - предстои да видим!