Една от последните снимки на пръстените на Сатурн, заснета на 14-ти септември 2017 г. и получена на Земята на 15-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI
15 септември 2017 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. Днес е тъжен ден за любителите на планетата Сатурн и нейните спътници. След мисия, продължила близо 20 години, от които 13 в орбитата на Сатурн, днес автоматичната междупланетна станция "Касини" навлезе в атмосферата на планетата, за да събере окончателни данни за нейния състав и структура, след което изгоря в нея. Сигналът беше загубен в 14:55 ч. българско време, а в рамките на последната една-две минути бяха предавани първите по рода си в историята на космонавтиката преки сведения, изпратени от самата атмосфера на Сатурн.
Ето най-важните факти за "Касини". Всъщност ние наричаме мисията накратко с името "Касини", но пълното название е "Касини-Хюйгенс" и тя е плод на сътрудничество между три агенции: НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция. Изстрелването е осъществено на 15 октомври 1997 година с ракета-носител "Титан IVB" и ускорителен блок "Центавър". На път към Сатурн "Касини" облита веднъж Земята през август 1999 година, два пъти Венера през април 1998 и юли 1999 година, както и Юпитер през декември 2000 година. На 1 юли 2004 година автоматичната станция влиза успешно в орбита около Сатурн. Очаква се мисията да продължи до 2008 година, но поради доброто състояние на научните инструменти и бордовите системи, както и поради достатъчно големите запаси от гориво, автоматичната станция успява да работи чак до септември 2017 година.
На 14 януари 2005 година малката спускаема станция "Хюйгенс" успява да се спусне на повърхността на Титан с парашут, като след кацането предава научни данни в продължение на 90 минути. Това е първото в историята на космонавтиката успешно кацане на небесно тяло във външната Слънчева система, както и първото кацане на луна, различна от нашия естествен спътник. "Хюйгенс" открива, че Титан прилича много на Земята в ранните етапи от нейното развитие. На повърхността на Титан валят метанови дъждове, има ерозия и канали, както и комплексен бульон от въглеводороди - включително и бензен.
Може би най-същественото откритие, което "Касини" прави през дългогодишната си мисия, е свързано с луната Енцелад. Оказа се, че там има активни гейзери, които изхвърлят мощни струи воден лед. Установено е също така, че под кората на Енцелад има обширен воден океан. Това прави луната потенциален кандидат за търсене на извънземен живот.
Направени са и открития, свързани със самата планета Сатурн и нейните пръстени. За пръв път е заснет в детайли големият Шестоъгълник - гигантска структура на северния полюс на Сатурн и са открити данни за наличието на колосални урагани както в северните, така и в южните полярни области. Пръстените на планетата се оказаха не просто мъртви отломки, а напротив - те са динамични и активни. Нещо повече - има данни, че нови луни се раждат в хаотичния пръстен F.
Безспорно "Касини" е една от най-успешните мисии в историята на космонавтиката. С нейното приключване ние не просто губим една страхотна научна платформа. Вече няма да получаваме красиви снимки в реално време от Сатурн и спътниците на планетата.
Въпреки това не ми се ще да приключа тази новина с песимизъм. Изучаването на външната Слънчева система не завършва с "Касини", но оттук насетне фокусът ще е най-вече върху Юпитер и неговите луни. Юпитерианската мисия "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер през лятото на миналата година и ще работи поне до 2021 година. През 2021 година очакваме НАСА да изстреля мисията "Клипер" до юпитерианската луна Европа, на която може да има живот. През 2022-ра година Европейската космическа агенция (ЕКА) ще прати към галилеевите луни автоматичната междупланетна станция "Джус". Китай също има намерение да отправи апарат към Юпитер през 20-те години.
Междувременно "Ню Хърайзънс" в края на 2018-та година ще започне да наблюдава куйперовото тяло 2014 MU69, като близко облитане е планирано за 1-ви януари 2019 година. Това ще е най-отдалечният обект, посетен от космически апарат. MU69 се намира далеч отвъд орбитата на Плутон. Наскоро НАСА съобщи, че на борда на "Ню Хърайзънс" има достатъчно гориво и за допълнителни посещения на други далечни обекти в Слънчевата система, така че "Ню Хърайзънс" може да продължи да работи много след 2019-та.