На снимката: астронавтът на НАСА Пиърс Селърс по време на космическа разходка. Селърс посети "Международната космическа станция" през 2002, 2006 и 2010 година. Почина от рак на панкреаса в края на 2016 година. Селърс беше климатичен учен и един от поддръжниците на глобалното затопляне. Photo credit : NASA
2 юни 2017 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Въпросът за глобалното затопляне стана изключително сериозен през последните няколко дни, още повече след като вчера американският президент Доналд Тръмп оповести, че САЩ се оттегля от Парижкото споразумение за климата. Поводът стана причина в интернет да се разразят горещи дискусии.
Но какъв е истинският проблем с идеята за глобално затопляне? Защо толкова много хора не я приемат?
Научният консенсус за климатичните промени е ясен. Изследователска статия, публикувана през 2011 година в списанието International Journal of Public Opinion Research показва, че сред учените, които са пряко свързани с климатологията, 97% са категорично убедени, че глобалните температури са се повишили през последния век. По-слаб, но все пак съществен консенсус има и за антропогенното (причинено от човека) глобално затопляне - 84% са убедени в неговото съществуване (източник).
Експертното мнение е изключително важно в случая, защото то ни помага да се ориентираме какви са съвременните тенденции в климатологията. Със сигурност има експертен консенсус за човешкото глобално затопляне и безспорно той надхвърля не просто 50%, а повече от 80%.
Това не променя факта, че сред хората, които не се занимават с наука, недоверието към климатичните промени е реалност. На какво се дължи тази бездна между експертите и на непрофесионалистите?
От една страна можем да потърсим причината в традиционното съмнение към елитите (например - щом НАСА казва, значи има нещо гнило), освен всичко сред климатичните скептици ги има и тези, които са на мнение, че елитите активно са вплели обществото в грандиозна конспирация. Самият Доналд Тръмп мисли, че консенсусът за глобално затопляне е дирижиран от Китай с цел да бъде срината икономиката на Щатите. От друга страна недоверието е подхранвано от климатичните скандали от типа на Клаймътгейт 1 (през 2009 г.) и Клаймътгейт 2 (през 2011 г.), а хората се питат - щом сериозните учени се карат, как да им вярваме? Това обаче са симптоми на едно по-голямо явление. Истинската причина за недоверието към климатичните промени, а и към откритията на науката като цяло, е по-дълбока.
Тя е свързана с това, че за да приемем научните открития, често пъти трябва да се преборим с нашата вътрешна интуиция. Идеята за глобално затопляне е не просто неинтуитивна, но и анти-интуитивна.
Интуицията показва, че няма никакво глобално затопляне. В България последният януари беше най-студеният от 1964 година насам. Не само това, но и пролетта беше студена - през април имаше сняг, а май беше ужасно дъждовен и хладен. Къде е глобалното затопляне? Изглежда, че някой много здраво ни лъже, а когато става въпрос за мерки за ограничаване на това имагинерно затопляне, май се опитват да ни вкарат в някакъв политически сценарий, който да ни обложи с нови данъци.
Но това, което безспорно е анти-интуитивно е, че глобалното повишаване на средните температури на Земята може да не се изрази в по-меки зими и по-дълги лета, а в "изместването" на времето, при което настъпват сезоните. Тогава се сблъскваме с неочакван проблем. Причината да съществува зимата се корени в наклона на земната ос спрямо Слънцето - едното полукълбо на Земята е ориентирано по посока Слънцето, а другото не е - поради това, когато е зима в северното полукълбо, настъпва лято в южното и обратното. Когато има глобално затопляне, топенето на снеговете започва във време, когато Слънцето все още не може да осигури достатъчно топлина и така снеготопежът не може да протича с нормална скорост. Парадоксално, той е по-бавен! Именно това показва едно от скорошните проучвания, публикувано в Nature Climate Change (източник).
Това е проблемът, с който се сблъскват климатичните учени в днешно време - те не могат да убедят широката публика, защото биха изисквали от хората да се пречупят и да загърбят интуитивните си представи.
Историята на научното развитие би следвало да е достатъчно показателна. През вековете цялата "война" между науката и широката публика се е свеждала до това - науката открива нещо, което противоречи на интуицията и хората отказват да го приемат.
Интуицията показва, че Земята стои твърдо на едно място и не се върти. Тя е закована неподвижно, а Слънцето и звездите обикалят около нея. Идеята, че Земята е тази, която се върти, не е била чужда на хора от древността, дори и на представители на Питаговората школа (6 в. пр.н.е.), а през 250 г.пр.н.е Аристарх е предложил първия хелиоцентричен модел. Но други философи като Клавдий Птолемей (2-ри в. сл. н.е.) са привеждали логически аргументи, че не може да има околоосно въртене - Птолемей бил убеден, че в такъв случай Земята би била унищожена от ветровете, духащи в посока, обратна на движението.
Аргументите срещу хелиоцентризма и ротацията на Земята не са били винаги в стил "Библията казва така, следователно то е така". Напротив, срещу "новата астрономия" са били привеждани логически аргументи, диктувани от човешката интуиция. Ако Земята е тази, която се върти, защо ние не сме изхвърляни нагоре към небето? Защо ако хвърлим камък нависоко, той пада обратно на същото място - не би ли следвало, ако Земята се върти, камъкът да се отмести настрани? Със сигурност идеята, че Земята се върти, е абсурдна!
Отнело много дълги години, даже столетия, преди да се приеме от широката общественост, че не само Земята се върти около своята ос, но същевременно се движи по елиптична орбита около Слънцето със скорост 30 km/sec. Днес мнозина вярват в този факт, а те го вярват, защото го учат в училище - не защото интуицията им подсказва.
Подозирам, че цялата тази мания около "алтернативните факти" идва от това, че на хората започва да им писва да ги карат да "пречупят" собствената си интуиция. Склонни да вярват в конспирации, склонни да вярват в това, че има световен заговор срещу тях, те започват да се отнасят с недоверие към фактите, които твърдят медиите и които се учат в училище. Непонятно, но факт - в нашия съвременен 21-ви век се появяват все повече зевзеци, които вярват, че Земята е плоска. Те са залели каналите в Youtube, убеждавайки другите в "правотата" си. Все пак интуицията не само показва, че Слънцето се движи около нас, но и че Земята е равна и плоска. Защо трябва интуицията да е тази, която греши? Щом ни е дадена интуиция, значи тя трябва да е нещо добро.
Днес ние живеем в една особена епоха - всеки има достъп до Интернет, следователно всеки има достъп до цялото човешко познание. Но не всичко, което го пише в Интернет, е вярно, а хората не притежават вграден механизъм, който да им позволи да отделят истината от плявата. Същевременно Интернет дава възможност на всеки да може да говори и да бъде чут. Това ни изправя пред страховит проблем - невежеството ще се увеличава все повече и повече! Такъв проблем не е съществувал в миналото, когато хората са се информирали основно чрез книгите и чрез медиите, а в "стария" модел се е чувало преди всичко експертното мнение.
Учените трябва да имат предвид горепосоченото, както и уроците по история. Ако действително те са убедени, че климатичните промени са сериозни и скоро ще се сблъскаме с тях в целия им блясък, те трябва да намерят път към хората, при това заобикаляйки интуитивните им представи и уважавайки ги, а не сблъсквайки се с тях челно. Никой не обича да го правят на глупак.
Разликата между днес и миналото е, че ако хелиоцентриците са могли да разчитат на мъдростта на вековете, днешните климатични учени не разполагат с този лукс - промените могат да станат видни в момент, в който ще е много трудно да се реагира на тях.