На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от Луната по време на мисията "Аполо 17" през 1972 година. Credit : NASA
12 декември 2016 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Космическият кораб "Аполо 17" излита на 7 декември 1972 година. На борда са командир Юджийн Сърнан, пилот на командния модул Роналд Еванс и пилот на лунния модул Харисън Шмит. На 11 декември 1972 г. лунният модул с астронавтите Сърнан и Шмит извършва кацане на Луната в района на Таурус-Литроу. Шмит, освен че е 12-тият човек, който стъпва на Луната, до този момент е и единственият професионален учен, който е летял отвъд околоземна орбита и е бил на повърхността на естествения ни спътник. Няколко години преди полета той получава докторска степен в областта на геологичните науки от Харвард.
Но макар че "Аполо 17" е последната пилотирана експедиция до Луната, ние не сме я изоставили. Нашите роботи продължават да я изучават със съвременните си мощни инструменти. През 2008-2009 година около Луната работеше индийската мисия "Чандраян-1", а от 2009 до ден днешен в окололунна орбита продължава да прави проучвания автоматичната междупланетна станция на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър". Това е чудесна възможност да бъдат сравнени данните, получени от астронавтите на "Аполо", с модерните данни.
И наистина, на 7-ми декември 2016 г. излезе в онлайн вариант нова научна статия в списанието "Икарус", на която ученият и астронавт Харисън Шмит е първи автор.
Следите, оставени от астронавтите по време на мисия "Аполо 17", заснети от съвременната роботизирана експедиция "Лунър Риконисънс Орбитър" през 2011 г. Credit : NASA/ASU/LROC
В новата статия (източник) се сравняват снимките и наблюденията от "Аполо 17", проучванията на доставените на Земята лунни скали, снимките от съвременната мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", данните от приборите М3 и Mini-RF на "Чандраян 1". Всичко това ни дава един нов поглед към историята на геологичната еволюция на долината Таурус-Литроу.
Така например вече може да се твърди с по-голяма увереност, че най-старата лунна формация е Морето на Кризите, а Морето на Спокойствието и Морето на Дъждовете са по-млади в геологично отношение. Установени са също така произходът, поточните механизми и геологията на мантийните "лавини" на Луната. Счита се, че някои от тях не са се случили поради вторични ударни събития покрай формирането на кратера Тихо, както се мислеше преди, а са настъпили покрай образуването на разлома Лий-Линкълн.
Мястото на кацане на "Аполо 17" си струва да бъде проучено и от бъдещи мисии. Наскоро екипът на частната компания Part-Time Scientists, един от 16-те отбора, които се състезават като част от лунното състезание на Гугъл XPRIZE, оповести, че е сключен договор със Спейсфлайт Индъстрийс за доставяне на мястото на "Аполо 17" на луноходи, разработени със сътрудничеството на Ауди.
Очаква ни вълнуващо бъдеще.