На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" в орбита около Червената планета. Credit : ESA/D.Ducros
20 ноември 2016 г. 11:30 ч.
Светослав Александров. От началото на идната седмица новопристигналата руско-европейска автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-2016" ще започне да провежда своите първи научни наблюдения на Марс.
Орбиталната мисия пристигна около Марс на 19 октомври и понастоящем се намира в силно елиптична орбита с перигей, който варира между 230 и 310 километра над повърхността и апогей, възлизащ на 98 000 километра. "ЕкзоМарс-2016" прави една пълна обиколка около Червената планета на всеки 4.2 дни.
Основната научна мисия ще започне едва след като бъде постигната 400-километрова кръгова орбита, а това ще стане посредством сложна процедура, известна под името "еърбрейкинг". "ЕкзоМарс-2016" ще използва триенето и съпротивлението на марсианската атмосфера, за да коригира орбитата си без преразход на гориво. Процедурата ще отнеме цяла година.
Но още следващата седмица научният екип ще получи своята първа възможност да калибрира приборите си и да направи своите първи наблюдения.
Всъщност неутронният детектор FREND работеше по времето на пътя към Марс и правеше някои измервания. Към него е монтиран и построен в България прибор за изучаване на космическа радиация, известен под името "Люлин-МО". Измерванията от него по пътя към Марс позволиха да се направи оценка на радиационната обстановка на път към Марс. Резултатите ще са от полза при планирането на бъдещи пилотирани мисии.
"Ако полетът към Марс продължава около 5-6 месеца, и обратното също е вярно, а астронавтите останат на Марс около 1 година, общата натрупана доза за това време, около 2 години, ще е на предела на допустимото или може би малко над допустимото. И то в случай на отсъствие на слънчеви изригвания", е съобщила проф. Йорданка Семкова за Интерфакс.
Другите три научни комплекса - руският АЦС, европейският NOMAD, както и камерата CaSSIS ще направят своите първи наблюдения следващата седмица. АЦС и NOMAD са изключително прецизни прибори и ще позволят да се установи дали в атмосферата на Марс има редки газове. От тях от особен интерес е метанът, който може да се получи вследствие на биологична или геологична активност (прочетете статията на КОСМОС БГ - Има ли живот на Марс? Разкриването на загадките около метана може да ни даде отговор!)
Измерванията могат да бъдат направени по три начина: чрез насочване към Слънцето през атмосферата, чрез наблюдаването на хоризонта и разсеяните слънчеви лъчи от атмосферата и чрез наблюдаването на слънчевите лъчи, отразени директно от повърхността. В рамките на тази първа седмица обаче съществуват само две възможности за наблюдения - чрез насочване на инструмента към хоризонта и директното наблюдаване на повърхността. Планират се и наблюдения на луната Фобос.
И това, което е най-интересното за широката публика: следващата седмица камерата CaSSIS ще направи първите снимки на Марс. Както беше съобщено по-рано, засега се планира публикуването на снимки пред медии и в Интернет да стане на 1-ви декември.
За повече информация: ЕКА