Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Тази снимка на марсианската повърхност бе направена от марсохода "Кюриосити" вчера, на 27-ми юни. Credit : NASA/JPL-Caltech

28 юни 2016 г. 16:40 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който понастоящем изучава Червената планета, откри съединения в марсианските скали, които свидетелстват, че Марс е имал повече кислород в атмосферата си в миналото, отколкото има днес.

Изследователите откриха значителни количества от манганови окиси посредством инструмент на борда на "Кюриосити", който изучава марсианските скали с лазерно лъчение. Наличието на манганови окиси е в подкрепа на схващането, че някога в атмосферата на Марс е имало съществено съдържание на кислород. Като се има предвид и откритието, че на Червената планета е имало древни езера, все повече се убеждаваме колко много Марс е приличал някога на Земята.

"Единствените начини, по които знаем, че тези манганови съединения се образуват на Земята, включват действието на атмосферен кислород или на микроби", съобщава Нина Ланза, планетарен учен от Националната лаборатория Лос Аламос, Ню Мексико. "Сега ние виждаме манганови окиси и на Марс и се чудим как по дяволите са се образували?"

Е, може би е пресилено да говорим все още за микроби на Марс, но другата алтернатива, че марсианската атмосфера е имала повече кислород в миналото, отколкото днес, е определено възможна. "Тези манганови съединения не могат да се формират без много течна вода и без изразени окислителни условия. На Земята е имало доста вода, но не се наблюдават широко разпространени наноси на манганови окиси докато кислородните нива в нашата атмосфера не са се повишили", твърди Ланза.

Ланза е водещ автор на научната статия, публикувана в Geophysical Research Letters. Тя работи с инструмента ChemCam на "Кюриосити", който излъчва лазерни пулсации от мачтата на марсохода и впоследствие регистрира получения спектър, за да се установи химичния състав на изследваната скала.

На Земята появата на високи концентрации на манганови окиси е важен показател за голяма промяна на атмосферните условия, от условия с ниско съдържание на кислород до сегашното положение на атмосфера, богата на кислород. Присъствието на същите минерали на Марс предполага, че кислородните нива временно са се повишили, но след това са спаднали до сегашните стойности. В такъв случай как се е образувал кислородът на Марс?

"Един възможен сценарий, по който кислородът може да се е появил в марсианската атмосфера, е посредством разпадането на водата когато Марс е загубил магнитното си поле", казва Ланза. "Смята се, че по това време на марсианската история водата е била доста по-широко разпространена". Но без защитното магнитно поле да предпазва повърхността йонизиращата радиация е започнала да разкъсва водните молекули на водород и кислород. Поради ниската гравитация на Марс планетата не е била в състояние да задържа леките водородни атоми, но по-тежките кислородни са останали. Голяма част от този кислород се е натрупал в скалите и това е довело до червения прах, който покрива Марс днес. Но докато железните окиси изискват само по-леки окислителни условия за да се формират, за образуването на манганови окиси е нужна доста по-силна окислителна среда.

Ланза признава, че е трудно да се потвърди със сигурност дали този сценарий наистина се е случил. "Но е важно да се разбере, че тази идея представлява отстъпление от нашето разбиране как планетарни атмосфери са могли да се оксигенират". Наличието на атмосферен кислород се е считал като знак за биологична активност. Но така описаният процес на Марс е нямал нужда от действието на живи организми.

Източник: НАСА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/