На този кадър се вижда изстрелването на историческата ракета "Н1". Натиснете тук, за да разгледате цялото видео! Credit : Roscosmos
8 март 2016 г. 22:30 ч.
Светослав Александров. Преди броени дни в Интернет беше публикувано видео с кадри от съветската лунна ракета "Н1". Ако сте фен на историята на космонавтиката, съветвам ви да го изгледате непременно!
През 60-те години на миналия век две съветски бюра работят упорито по мисии, свързани с пращане на хора до Луната, ръководени съответно от Сергей Корольов и Владимир Челомей. Корольов разглежда варианти да се използват стандартни ракети с керосин и кислород - първата му идея е да се изстрелят няколко ракети "Союз", които да сглобят лунната архитектура в орбита. Този план е изоставен в полза на голямата ракета "Н1", която трябва да изведе на път към луната кораба "Л3". Челомей паралелно работи по ракетата "УР-500" ("Протон") и кораба "ЛК". Нито един от плановете не завършва с пилотиран полет до Луната. С течение на годините строежът на ракетата "Н1" е прекратен, докато "Протон" оцелява и се използва до ден днешен за комерсиални полети. Да, това е същата ракета, която след пет дни ще се опита да изстреля руско-европейската мисия до Марс "ЕкзоМарс".
"Н1" е чудовищно голяма ракета. Въпреки дългите години на разработка тя не успява да изпълни нито един успешен полет и съветските инженери и учени губят лунната надпревара. Ето какви са причините за това:
През 60-те години американците успешно разработват първата степен на "Сатурн 5" с мощни двигатели "Ф1", работещи с течен керосин и кислород. Общо пет двигателя "Ф1" захранват тази първа степен, които се отличават с висока степен на надеждност и на практика нито един от полетите на "Сатурн 5" не завършва с провал. Освен лунните експедиции, "Сатурн 5" успешно извежда в орбита и първата станция на САЩ "Скайлаб". Освен това на втората и третата степен "Сатурн 5" се използват криогенни двигатели с течен водород и кислород.
За сметка на това СССР няма опит нито с големи керосинови двигатели, нито опит с криогенни двигатели по това време (такъв опит е добит едва две десетилетия по-късно, при разработката на ракетата "Енергия"). Поради тази причина "Н1" има по-голям диаметър спрямо "Сатурн 5" (17 спрямо 10 метра), но товароподемността й е по-ниска. Това се отразява и на плана за лунната мисия. Знаете, че при мисиите "Аполо" се използва команден модул с трима астронавти, от които двама влизат в спускаемия модул и стигат до повърхността на Луната. При съветската архитектура се предвижда екипаж само от двама души, от които само един стига до повърхността на Луната. Нещо повече - при "Аполо" има тунел между командния модул и лунния модул, какъвто липсва при "Н1"-"Л3". Наместо това лунният астронавт на СССР (за тази мисия е подготвян Алексей Леонов) трябва да извърши рискована космическа разходка със скафандър между командния и лунния модул.
Но за разлика от програмата "Аполо", която е успешна, съветският лунен план не успява - в периода между 1969 и 1972 година са проведени четири изстрелвания на ракети "Н1". И четирите завършват с провал. И четирите провала се случват още на ниво първа степен, преди отделянето между отделните степени. Защо "Н1" има 100%-ова неуспешност? Както споменах по-горе, понеже СССР няма опит с големи двигатели, е взето решение да се използват 30 малки двигателчета "НК-15" за първата степен. Множеството двигатели изискват комплексна конструкция на системата от тръбопроводи, които отвеждат горивото от резервоарите към двигателите. Това не е нужно за ракета от типа на "Сатурн 5", която има само пет двигателя на първата степен, пък макар и големи. Тридесет, макар и малки, се оказват твърде много и тръбопроводната система се оказва слабото звено. Освен това, макар и инженерите да тестват двигателите на "Н1" индивидуално, отделните степени никога не са тествани като комплекс. Вече като комплекс системата се държи непредсказуемо, мощни вибрации разрушават горивните тръби и турбините.
Тази история не става публично достояние до епохата на "перестройка" и "гласност", чак през 80-те години. През 60-те години СССР разработва лунната си ракета в строга секретност.