Тези структури на Марс, заснети от марсохода "Спирит" през 2008 година, може да са били създадени под въздействието на микробиална активност. Credit : NASA/JPL-Caltech
5 февруари 2016 г. 16:50 ч.
Светослав Александров. Има ли живот на Марс? Човечеството задава този въпрос в продължение на столетия, а все още няма ясен и категоричен отговор на него. Въпреки че в орбита около Марс работят постоянно пет орбитални мисии, а на повърхността пъплят два марсохода, отговорът на въпроса продължава да се изплъзва. Проблемът идва от това, че самият въпрос е сложен - далеч по-сложен, отколкото научната фантастика го прави да изглежда. В научно-фантастичните филми е ясно - ако нещо мърда и шава пред камерата, значи има живот. Но какво да кажем за една планета, на която на пръв поглед има само скали и пясъци?
Да, има наблюдения и изследвания, които подкрепят хипотезата, че на Марс има живот. Някои от тях са доста убедителни, но въпреки това все още не е открита тази находка, която да ни накара да направим заключение с голяма увереност.
Сега двама американски учени, Стивън Ръф и Джак Фармър, смятат, че най-накрая са попаднали на следа, която се тълкува като доказателство за наличието на живот.
През 2008 година учени, работещи с марсохода на НАСА "Спирит", докладваха, че са открити наноси от кварц. Това на пръв поглед не е забележително откритие, но прави впечатление формата на кварцовите наноси - те приличат на карфиол.
И преди на Марс са откривани структури със странни форми, но във всички случаи се е намирало някакво убедително небиологично обяснение. Трябва да бъдем много внимателни, когато правим тълкувания, свързани с наличието на живот, особено ако тези тълкувания ги правим само на базата на снимков материал.
Но сега Ръф и Фармър се позовават на факта, че в горещите извори и гейзерите, намиращи се в пустинята Атакама, се срещат структури, които силно напомнят на марсианските. Предполага се, че силицият в изворите в Атакама преципитира под въздействието на микроби и е възможно същият механизъм да е действал и на Марс.
Важно е да се отбележи, че заключението на двамата учени е докладвано на конференция на Американския геофизичен съюз през декември. Абстрактът на доклада е достъпен в интернет. Това заключение обаче все още не е публикувано в специализирано научно списание.
Но ако то се потвърди, безспорно ще бъде най-важната находка за живота на Червената планета през последните няколко години!
И все пак, защо учените са толкова внимателни? Защо е толкова трудно да се даде категоричен отговор на въпроса за марсианския живот?
Както отбелязах по-горе, въпросът е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Изглежда, че когато говорим за апарат, който търси живот на Марс, хората масово си представят следното: някакъв учен дърпа една ръчка, апаратът взима проби от почвата и на екрана светва "Има живот!" или "Няма живот".
Но не по такъв начин работят марсианските роботизирани станции. От една страна те заснемат околния терен с камерите си, но това, че дадена структура на Марс ни прилича на нещо познато, не е доказателство. Освен това те правят сложен анализ на химичния състав на почвата. Марсоходът "Кюриосити" има инструмент SAM, който включва газов хроматограф, мас спектрометър и лазерен спектрометър. Към тези инструменти не се подава почвата веднага след нейното изкопаване. Първо тя трябва да бъде нагрята, което довежда до освобождаване на газове с по-проста структура и по-малка маса от тази на почвените частици. Както обяснява блогърката Емили Лакдауола, учените трябва да "вървят назад" - анализирайки тези газове, трябва да стигнат до първоначалния състав на почвата. Това, което учените виждат, са отделните молекулни маси. И те трябва да са много внимателни в анализите - понякога могат да сбъркат дадено вещество с друго поради близките маси. Например, ако открият вещество с маса 28 Далтона, това може да бъде молекулен азот или азотен окис.
Така че инструментът не е един прост уред, който ни показва "Има живот!" или "Няма живот". Би било по-добре да направим друга аналогия - работата по търсенето на органични вещества прилича на счупена ваза и учените трябва да я подредят подобно на парченца от пъзел, за да стигнат до крайната форма.
Но дори и да видим на Марс структура, която прилича на жива и нейният анализ потвърждава наличието на органични вещества, това все още не би било категорично и ясно доказателство, че действително става въпрос за жив организъм. Има луни на Юпитер и Сатурн, които са геологично активни и на тях са открити органични вещества, но те са възникнали по небиологичен път. Трябва да се потвърди също така наличието на метаболитна активност, на признаци, че въпросната структура е усвоявала вещества от околната среда и на базата от тях си е изграждала вещества за собствените й нужди. Не на последно място - трябва да се потвърди, че въпросната структура е с местен, марсиански произход, а не е с вторичен, земен произход, попаднала на Земята поради замърсяването от космическите апарати.
Да, въпросът с живота на Марс е наистина твърде сложен. Още много мисии трябва да бъдат проведени, за да му се даде категоричен отговор.
В орбита около Марс все още работи индийската автоматична станция "Марсианска орбитална мисия". През януари учените, работещи по мисията, оповестиха, че все още не са намерили и продължават да издирват метан - един от газовете, които свидетелстват за наличието на евентуална метаболитна активност. За търсенето на метан и други метаболитни газове през март тази година от космодрума Байконур ще излети ракетата Протон-М с руско-европейската автоматична станция "Екзо Марс 2016" - "Трейс Газ Орбитър". През 2020 година сложен марсоход на НАСА ще проведе комплексни експерименти на повърхността.
Но дори и това може да не е достатъчно, поне до момента, в който не бъдат взети проби от Марс и не бъдат доставени на Земята за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. Досега всички марсиански мисии са били еднопосочни и дистанционни - т.е. изпращат се апарати, които провеждат експерименти на място и изпращат данните към Земята по радио. За провеждането на възвращаема мисия до Марс ни трябва двупосочно пътешествие. Опит за такава мисия може да бъде предприет през следващото десетилетие от Русия - концепцията носи името "Марс-Грунт".