Спускаемият апарат на ЕКА "Скиапарели" по време на предстартовата подготовка на космодрума Байконур. Ако всичко е наред, "Скиапарели" ще излети заедно с "ЕкзоМарс" през март 2016 г. и ще кацне на Марс през есента. Снимка: ЦЭНКИ
6 януари 2016 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. Вчера на страниците на КОСМОС БГ във Фейсбук имаше коментар от човек, за когото името "Скиапарели" звучеше странно. Защо специалистите от ЕКА са избрали точно това име за спускаемия си марсиански апарат? Космическият апарат е кръстен на италианския астроном Джовани Скиапарели, но кой е бил той?
19-ти век е златният век за телескопичните наблюдения на Марс. През този век се строят обсерватории с все по-мощна наблюдателна техника. През 1877 година Джовани Скиапарели, директор на обсерваторията Брера в Милано, започва да картографира Марс. Някои от имената, които той измисля, като Арабия Тера, като Хелас Планиция, се използват до ден днешен за различни географски характеристики на Червената планета.
Скиапарели обаче влиза в популярната култура поради това, че наблюдава структури, които определя под името "канали". Скиапарели не е имал предвид, че тези структури непременно са с изкуствен произход, но въпреки това на английски понятието е преведено погрешно като "canals", а не като "channels". Английската дума "channels" може да се използва за структури, които са възникнали по естествен път, но думата "canals" обозначава изкуствени канали.
Предполага се, че гафът с марсианските канали (не по вина на Скиапарели) е подхранен и от публичността около завършването на Суецкия Канал през 1869 година. Това е едно от най-великите инженерни постижения на 19-ти век и благодарение на него корабите вече нямат нужда да заобикалят Африка, за да плават до южните части на Азия.
През 1894 година богатият астроном Пърсивал Лоуъл започва да прави своите първи наблюдения на Марс от частна обсерватория, която е построил в Аризона. Лоуъл предполага, че каналите са построени от изкуствена ръка и нарисува детайлни карти, на които обозначава стотици от тях. Лоуъл вярва, че понеже Марс е много сух, каналите спомагат за пренасянето на вода от полюсите към екватора. През 1895 година публикува първата от своите популяризаторски книги по темата (източник: НАСА).
През 1897 година английският писател Хърбърт Уелс публикува своята научнофантастична книга "Война на световете" под въздействието на предположенията на Лоуъл. В нея се разказва за враждебни марсианци, които нахлуват на Земята и ни завладяват. Книгата е вълнуващо четиво и неслучайно Уелс е считан за баща на съвременната научна фантастика, но оттогава насетне много хора започват да се страхуват от Марс и опасността, която би могла да донесе. Идеите на Лоуъл за технологически по-напредналата раса, която дори може да построи гигантски канали за пренос на вода през цялата планета, се оказват мистични и плашещи.
Но макар и приети като вероятни за кратък период от науката, твърденията на Лоуъл за извънземен живот на Марс се оказват твърде спекулативни, без каквито и да е сериозни доказателства. Все пак, астрономите от края на 19-ти и началото на 20-ти век вече притежават по-модерна техника. Лека-полека започва да се приема идеята, че каналите, които Лоуъл наблюдава, не са нищо повече от оптическа илюзия, плод на способността на човешкият мозък да визуализира неща, които не съществуват.
През 1905 година Карл О. Лампланд успява да направи първите снимки на Марс (истински снимки, а не рисунки, каквито са правили Скиапарели и Лоуъл). В самото начало на развитието на астрофотографията снимките са нискокачествени и изглеждат наистина да притежават тъмни линии там, където Лоуъл вижда канали. През 1907 година обаче са проведени нови научни експерименти в САЩ, които оспорват реалността на каналите. В отговор на тях Лоуъл решава да защити репутацията си и организира амбициозна фотографска експедиция до Южна Америка още по време на планетарната опозиция през същата тази 1907 година. Но когато фотографът се завръща от Андите с негативите на Марс, резултатите са разочароващи (източник).
Лоуъл продължава да твърди, че снимките безусловно доказват наличието на канали. Но се получава точно обратното - снимките допълнително оспорват неговия авторитет, защото показват далеч по-малко детайли от сложните лоуълови карти. Размерът на Марс на снимките е твърде малък, за да се покаже какъвто и да е значителен детайл, а при увеличение снимките стават размазани. Лоуъл провежда лют спор относно това как трябва да се публикуват снимките в списание Century Magazine и дори моли преди публикацията те да бъдат обработени и ретуширани, за да се видят каналите по-добре. Редакторът отказва с мотива, че това би развалило стойността на снимките и че винаги ще се намери някой, който ще твърди, че това, което се вижда, е измислица на съзнанието на графичния редактор.
След 1907 година фотографията започва да измества картографията като стандарт в планетарната астрономия. Веднага щом се появяват първите астрофотографски снимки на Марс, картите на Лоуъл стават остарели по отношение на научната им стойност. Фактът, че първите снимки на Марс са с ниско качество, не намалява тяхната обективност.
Науката слага окончателен край на твърденията на Лоуъл за каналите през 1909 и 1910 година. По време на планетарната опозиция през 1909 година Антониади наблюдава Марс в продължение на девет нощи с 33-инчов телескоп. Той констатира, че вижда планетата много ясно, не може да открие на повърхността й сложни канали и заключава, че те са просто оптична илюзия. През 1910 година Лоуъл за последен път защитава идеите си в научна публикация, а Антониади написва множество други оспорващи публикации, които се приемат широко сред научната общност (източник). Донякъде причината, поради която мнението на Антониади се приема за по-меродавно от това на Лоуъл, се дължи и на това, че Антониади дълги години е бил негов поддръжник и дори е твърдял, че също вижда канали - до момента, в който новите и по-детайлни наблюдения не оспорват тяхното наличие. Тогава Антониади сам се отказва от лоуъловите идеи пред силата на обективността на научния метод.
Независимо че науката слага точка на марсианските канали още преди смъртта на Лоуъл през 1916 година, не така стоят нещата с широката общественост. Много хора продължават да вярват, че Марс е населен с разумни същества, които строят канали. До 1924 година земляните продължават да прослушват Марс за радиосигнали по заповед на американското правителство. През 1938 година радиоадаптация на "Война на световете" по Хърбърт Уелс хвърля в паника слушатели, които не осъзнават, че предаването е художествена измислица. Наивни хора веднага повярват, че марсианците наистина са нападнали Земята (източник).
Накрая, когато космическият апарат "Маринър 4" облита Марс през 1965 година и изпраща първите снимки на планетата отблизо, те показват ясно и категорично - планетата е покрита с кратери, тя е студена и суха пустиня, а измерванията показват много разредена атмосфера.
С това идеите на Лоуъл за интелигентни същества, които строят канали, потъват в архивите на научните грешки. Но макар и отречени от науката преди повече от век, те продължават да са популярни сред обществото поради това, че са навлезли дълбоко в изкуството и културата.