На снимката: астронавтът на НАСА Скот Кели наблюдава Земята през илюминаторите на модула "Купола". Кели трябва да престои на борда на "Международната космическа станция" една година. Чувството за изолация е често срещано сред астронавтите. Credit : NASA
21 октомври 2015 г. 17:45 ч.
Светослав Александров. Романът "Марсианецът" на Анди Уеър, както и филмът по него, разказват историята на героя Марк Уотни, който по погрешка е зарязан на Марс, посредством литературния формат "дневник". Макар и сюжетът да е измислен, писането на дневник винаги е играело и ще продължи да играе важна роля при провеждането на каквото и да е дългосрочно пътешествие.
Нещо повече - истинските астронавти на НАСА пишат дневници! Ученият Джак Стъстър е зает с тяхното анализиране и чрез тях извежда важни научни изводи.
Астронавтите, които участват при провеждането на дългосрочни мисии до "Международната космическа станция", са задължени да водят дневник най-малкото три пъти в седмицата. Ако те не желаят да го изразят в писмена форма, могат да направят и аудио запис. Според Стъстър самият акт на водене на дневник представлява отдушник от емоциите, които се натрупват в човек. Освен това дневниците подлежат на научен анализ.
Всяко едно становище от даден дневник бива категоризирано към една основна категория, а в зависимост от съдържанието има и вторични и третични категории. След това към становището бива прикачен код, съгласно това дали тонът е положителен, отрицателен или неутрален. След това се прави изчисление: вади се пропорцията от отрицателните записки спрямо пропорцията от положителните записки. Стъстър нарича тази метрика "нетна-положителност-отрицателност".
Научното проучване на Стъстър се провежда в рамките на два етапа. По време на първия етап бяха анализирани дневниците на десет астронавти, както мъже, така и жени, които са престояли средно 188 дни на борда на "Международната космическа станция" в рамките на двучленен и тричленен екипаж. Астронавтите са написали сумарно 285 000 думи, което може да се равнява на книга от около 1 100 страници. Стъстър понастоящем анализира дневниците на още десет астронавти, които този път са престояли на станцията като част от шестчленен екипаж. От сравнението между двете извадки ученият иска да разбере дали има разлика в емоциите в зависимост от размера на екипажа.
В края на краищата космосът е огромен и необятен, но космическите кораби и станции предоставят за живеене сравнително тесни и клаустрофобични пространства. Това безспорно ще окаже своето влияние при усвояването на далечните планети и при колонизацията на Слънчевата система.
Източник: НАСА