Скалният нанос Кимбърли, заснет от марсохода "Кюриосити". Credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS
12 октомври 2015 г. 15:25 ч.
Светослав Александров. Вече доста неща са ясни за водата на Марс. Знае се, че в далечното минало е имало големи езера и дори морета. Отскоро вече знаем, че тук-таме се среща все още вода в течно агрегатно състояние, която периодично излиза на повърхността. Това се случва независимо от факта, че днес Марс е студен, а някога е бил топъл.
Колко време обаче са просъществували някога древните езера на Марс? Достатъчно ли дълго време са съществували, за да позволят развитието на живот? Нова статия, публикувана в "Сайънс" на 9-ти октомври, хвърля светлина по въпроса.
"Наблюденията на марсохода предполагат, че постоянни потоци и езера са съществували в периода между около 3.8 и 3.3 милиарда години назад в миналото, които са пренасяли седимент, който бавно се е наслоил в долните слоеве на планината Шарп", споделя Ашуин Васадава от научния екип и един от авторите на статията.
"Това, което си мислехме, че знаем за водата на Марс, постоянно бива тествано и изпитвано", съобщава Майкъл Майер, водещ учен към марсианската програма на НАСА. "Ясно ни е, че преди милиарди години Марс е приличал много повече на Земята, отколкото прилича днес. Предизвикателство пред нас е да установим как е било възможно да съществува такъв по-мек Марс и какво се е случило с него".
Преди марсоходът "Кюриосити" да кацне успешно на Марс през 2012 година, учените предполагаха, че кратерът Гейл е покрит със слоеве от седиментни скали. Някои от хипотезите за натрупването на седименти не включваха действието на вода, а на вятър, който също като водата би могъл да трупа пясък и пепел. Другите хипотези бяха свързани с това, че седиментите са били натрупани в дъното на някогашно езеро.
Научните резултати от "Кюриосити" са категорични - седиментите от по-ниските части на планината са се натрупали от вода, а не от вятър! Процесът е продължил в рамките на период от по-малко от 500 милиона години.
Но с изкачването на марсохода по горните слоеве на планината Шарп, учените започнаха да наблюдават т.нар. "кални" наноси - фино наслоени скали, които са показателни за това, че водата е стояла неподвижно в продължение на доста дълго време - в продължение на милиони години! Достатъчно може би, за да е съществувал живот! Благодарение на данни от орбиталната станция "Марс Риконисънс Орбитър" се предполага, че процесът по натрупване на седименти се е простирал до 150-200 метра над дъното на кратера, а данни от общата дебелина на седиментните наноси, получени от "Кюриосити", водят до предположението, че водата може би се е издигала още повече, до 800 метра над дъното на кратера!
Изглежда обаче, че при височина над 800 метра няма данни за хидратирани пластове. Ученият Гроцингер предполага, че вече тази част е била оформяна от вятъра.
Остава един въпрос - откъде е дошла всичката тази вода?
За да може да е имало толкова много течна вода на повърхността, би следвало Марс да е имал по-дебела атмосфера и по-топъл климат. За съжаление текущите модели на древния климат се увенчават с неуспех.
Може би поне част от водата е била доставена от снегове и дъждове, които са валяли по платата около ръба на кратера Гейл. Някои учени са на мнение, че е имало океан в равнините северно от кратера. Това обаче не обяснява как водата е съществувала в течно състояние по време на продължителни периоди.
"Ние си мислехме, че Марс е прост", размишлява Гроцингер. "И за Земята си мислехме, че е проста. Но колкото повече учиш, толкова повече въпроси изникват, тъй като започваш да схващаш истинската комплексност и сложност на това, което виждаме на Марс. Дошъл е моментът да се върнем назад и да преоценим нашите предположения. Има нещо, което липсва"
Източник: НАСА