Европейската частна ракета РФА Едно достигна до стартовата площадка на космодрума СаксаВорд

На снимката: ракетата „РФА Едно“ е в готовност за статични огневи изпитания. Photo credit : Rocket Factory Augsburg

22 юли 2026 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Голям момент за немската частна компания Ракетна фабрика Аугсбург (на англ. Rocket Factory Augsburg) – ракетата „РФА Едно“ достигна на стартовата площадка на космодрума СаксаВорд, намиращ се на Шетландските острови в Шотландия. Европа очаква своята първа частна орбитална ракета!

Както съобщава Ракетна фабрика Аугсбург на своята LinkedIn страница, следващата важна стъпка за „РФА Едно“ е статично огнево изпитание на първата степен.

Напомням на читателите, че компанията планираше да осъществи първото си изстрелване през 2024 година. Тогава обаче през август първата степен на ракетата експлодира на стартовата площадка заради пожар в турбопомпите на един от 9-те двигателя. По това време очаквахме да станем свидетели на дебюта на европейска частна ракета до седмици, но експлозията постави на пауза мечтите на РФА за близо две години. От тогава досега са въведени редица мерки подобни инциденти вече да не се случват и се надяваме, че най-лошото е зад гърба на компанията.

РФА има особен подход към ракетостроенето. В световен мащаб съществуват два подхода за строеж на ракети – класически, характерен за стария (т.нар. ОлдСпейс отрасъл), при който производството на различни компоненти е аутсорснато към различни космически фирми. Този подход обикновено довежда до създаването на надеждни ракети, но е тромав и освен това оскъпява цената на ракетата. И модерен подход, характерен за новия (т.нар. НюСпейс отрасъл), при който фирмите се интегрират вертикално – т.е. сами произвеждат по-голямата част от компонентите.

Ракетната фабрика Аугбург не цели цялостна вертикална интеграция – в блога на фирмата пише, че не смятат, че са толкова арогантни, че да могат да изобретят даден клапан по-добре в сравнение с тези, които се произвеждат до този момент. Но вместо да купува компонентите от традиционни ОлдСпейс фирми, РФА се обръща към производители от автомобилната индустрия. Фактът, че даден компонент се произвежда за кола, а не за ракета, не е повод той да не се прилага и в ракетостроенето, като това, разбира се, не изключва необходимостта от строги изпитания. Около 80% от доставчиците се намират в 200-километров радиус от Аугсбург. По този начин РФА се възползва от индустриалната география и дълбоките традиции на Бавария, които са безспорни. Дали тази стратегия ще проработи, предстои да видим – успешен полет на ракетата би бил добър показател.

В началото на 2026 г. очаквахме през тази календарна година най-после да станем свидетели на успешен полет на истинска частна европейска ракета. РФА не е и единственият претендент – друга фирма, Изар Аероспейс, готви изстрелването на „Спектрум“. Дебютният полет на „Спектрум“ вече беше реализиран през март 2025 г., но бе неуспешен. Вторият се очакваше да е факт още на 21 януари, но от тогава досега се влачи вече шести пореден месец, а нов опит е насрочен чак за август. Януарският опит бе отменен заради проблемен клапан, мартенският – заради нерегламентирано навлизане на рибарски кораб (това е много съществен проблем за космодрума Андоя), априлският бе отложен заради теч от един от компонентите от въглероден композит и сега на 15-ти юни имаше ново отлагане заради констатирани отклонения преди старта.

Философията на Изар Аероспейс е различна от тази на РФА – фирмата не аутсорсва, а е вертикално интегрирана. Но на този етап не може да кажем, че има някакъв проблем с философиите на която и да е две от компаниите, тъй като и двете са зациклили на един и същ етап – опитват се да се доберат до успешно изстрелване след предходен провал. Тук е добре да напомня, че СпейсЕкс, фирмата на Илон Мъск, имаше три поредни провала – тя успя чак на четвъртия път през 2008 година. Американските компании Файърфлай и Рокет Лаб имаха провален дебют, но вторите им полети бяха успешни. Сега очакванията са особено засилени за Изар – тъй като „Спектрум“ се провали при дебюта, от втория полет се очаква да е успешен (това обяснява и честите отлагания заради най-малкото отклонение). Евентуален втори провал ще е изключително болезнен за Изар, особено на фона на факта, че компанията е привлякла сериозно финансиране и е сключила множество договори – при това още преди да е доказала, че е в състояние да достига орбита.

---

Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx

---