Снимка от изстрелването. Photo credit : Roscosmos
5 ноември 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Една година след провала на „Луна-25“, Русия отново изстреля научно-изследователска роботизирана мисия. Ракета „Союз-2.1б“ излетя тази нощ в 01:18 ч. от новия руски космодрум Восточний, а на борда бяха първите два спътника от групировката „Йоносфера“. Това е един от малкото научно-изследователски руски космически проекти, които достигат стартовата площадка през това десетилетие.
Като вторичен полезен товар, на борда на ракетата пътуваха и 51 микроспътника – 49 руски (в това число руско-китайски и руско-зимбабвийски) и два международни – ирански. Като включим в статистиката 49-те руски микроспътника и двата големи спътника „Йоносфера“, това е рекорден брой (51) руски спътници, изстреляни едновременно с една ракета.
Както съобщава руският космически журналист Анатолий Зак, задачата на мисията „Йоносфера“ е да изучава едноименния регион от близкия космос, простиращ се на височина 50-2 000 километра над земната повърхност. Поради влиянието на слънчевата и галактичната радиация, йоносферата съдържа заредени частици, йони и електрони, които се образуват при взаимодействието на неутралните атоми и молекули с рентгеновите и ултравиолетовите лъчи. Като резултат йоносферата може да провежда електричество и да отразява радиовълните. Понеже електрическият заряд, който се генерира в магнитосферата, впоследствие се разпространява сред йоносферата, той играе критична роля при формирането на магнитни бури и други явления. Откъм практическа гледна точка изучаването на йоносферата може да позволи да предсказваме т.нар. „космическо време“, което влияе на редица космически и наземни системи.
Критичното свойство, което дефинира условията в йоносферата, е концентрацията на заредени частици и тя се измерва чрез радио пулсации, които се отразяват от тях. Руснаците са кръстили този метод с термина „йонно сондиране“ и той за пръв път е тестван през 1970 г. от съветския спътник „Космос-381“, както и от „Интеркосмос-19“ през 1979 година. Впоследствие СССР предвижда да създаде цяла спътникова групировка, но от нея е изстрелян единствено краткоживущият „Космос-1809“ през 1987 г., непосредствено преди съветската икономика заедно с бюджета за космонавтика да рухне.
Все пак през 90-те години НАСА се притичва на помощ и с американско участие през 1996 г. е монтиран експеримент на борда на орбиталната станция „Мир“ и с това приключва съветският принос към тази научна област.
След 2000 г. Институтът по космически изследвания към РАН се опитва да възкреси работата по проекта на име „Йонозонд“, който предвижда конструирането на пет космически апарата – четири „Йоносфера“ и един „Зонд-М“. Но руската федерална програма за периода 2016-2025 г. ограничава средствата за „Йонозонд“, което доведе до отлагането на „Зонд-М“ за следващото десетилетие.
Все пак четирите „Йоносфера“ бяха построени и след множество перипетии, първите два от тях бяха изстреляни днес. Роскосмос потвърждава, че изстрелването е завършило с успех. Спътниците са в целевата орбита и наземното ръководство е в контакт с тях.
Видеозапис от днешното изстрелване:
