Илон Мъск е неразбран

15 октомври 2024 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Илон Мъск е човек, който предизвиква противоположни реакции сред хората. Или е обичан, или е мразен. Ако дадена негова фирма се провали, той е виновен, ако успее – направили са го инженерите напук на него. Но как така се получава, че компаниите му са водещи в цял свят и каква е ролята на Мъск? Истината е, че предприемачът до ден днешен остава неразбран.

Кеси Хендмър, инженер, бивш служител на НАСА и настоящ предприемач, е написал подробна статия по темата. Препоръчвам ви да я прочетете цялата в оригинал, тук ще се спра на най-важното.

Хендмър разбира, че да пише по такава щекотлива тема е рисковано и непременно ще си навлече гнева на мнозина. Той е наясно, че Илон Мъск е далеч от перфектен и има много трески за дялане. Но проблемът е, че 99% от критиката не е добронамерена, не е точна, което означава, че широката общественост остава неинформирана какво прави Илон Мъск и защо го прави. Това е сериозен проблем, защото Мъск е могъщ визионер, а фирмите му стават все по-важни доставчици на променящи живота ни технологии.

Хендмър се е срещнал за пръв път с Илон Мъск през 2011 година и го е сметнал за дълбокомислещ и интересен човек, макар че, разбира се, има и други хора, които получават сериозна критика (и благословия) в контекста на техния труд. Все пак инженерът е бил достатъчно впечатлен от работата на СпейсЕкс по това време (въпреки че тогава ракетата „Фалкън 9“ бе летяла само два пъти), че решил да вложи нищожните си спестявания като току-що завършил студент в акции на Тесла, които са увеличили впоследствие стойността си 120 пъти и това му е позволило да кандидатства за Зелена карта и американско гражданство.

„Въпреки постиженията си, Илон не е идеален, особено според собствените му признания, а ние щяхме да сме обогатени културно и цивилизационно, ако можехме да влизаме в смислена дискусия и оправдана критика за множеството му погрешни стъпки и опита му по пътя на научаването“, категоричен е Хендмър. „Проблемът е, че в почти всяко интервю на Мъск уж професионалните журналисти не са си написали домашното, не разбират с какво са се захванали и губят час от времето на Илон, час от собственото си време и час от нашето време“.

Хендмър напомня печално известното интервю на Мъск за BBC, в което журналистът го попита: „Защо престана да забраняваш речта на омразата?“. На този въпрос Илон отговори: „Какво е реч на омразата? Дай определение. Дай ми пример къде и как се случва на тази платформа“. Журналистът си нямаше и на представа! Само че това са основни неща. „Речта на омразата“ си има дефиниция. Съществува интересен спор за последствията ѝ, до каква степен трябва да има „баланс“ в контекста на свободното слово, особено когато става въпрос за форум, собственост на частна компания. Ще бъде интересно да чуем мнението на Илон Мъск по този въпрос. След някои последващи уточнения останахме с впечатлението, че той разглежда доксингът и подбуждането на насилие като момента, в който границата е прекрачена, но това не е особено проницателно. Не се навлиза дълбоко във философската тематика относно фундаменталната важност за свободната мисъл, изразяването ѝ и асоциирането ѝ със свободата, което води до Първата поправка в Конституцията и което почти не се изучава в училище! Слава Богу Илон Мъск успя да поеме кормилото на интервюто, така че научихме смислени неща по други проблеми въпреки катастрофалния провал на интервюиращия го журналист.

Инженерът сравнява интервюто по BBC с изключителните космически интервюта на Тим Дод (The Everyday Astronaut), който полага мъчителни усилия да бъде колкото се може по-добре информиран, има списък от добре подготвени въпроси и придържа Илон в коловозите на тематиката, за да може да имаме вътрешен поглед затова защо и как той мисли по проблемите.

„Ако ще интервюирате Илон Мъск, особено важно е да си напишете домашното и да практикувате. Кандидатите за президент практикуват усилено за дебати, защото са професионалисти, които, подобно на музикантите и спортистите, трябва да излязат на терена подготвени и уверени, че няма да сбъркат. Никой досега не е успял да организира качествено интервю с Илон“, категоричен е Хендмър.

Инженерът смята, че една от причините, поради които Илон Мъск остава истинска загадка, е фактът, че той не може да се сближава с обикновените хора, като изключим повърхностния му мийм хумор. Той разсъждава на езика на физиката и математиката и умът му е окупиран от неясни, нечетивни технически и ръководни проблеми. За повечето от тези проблеми той е първият човек в историята, който се сблъсква с тях. Не се държи като повечето богати и могъщи хора, които живеят анонимен личен живот, купуват бързи коли, яхти, дворци и други символи на статуса. Няма си лична пиар агенция, която да му лъска имиджа или да изографиса някаква простонародна персона. Хендмър напомня, че през 2002 г. Илон Мъск печели $180 милиона от продажбата на PayPal към EBay, след което същата година основава СпейсЕкс с бюджет от $100 милиона. Инженерът пита: ако излезете начисто с $180 милиона, какви биха били шансовете 22 години по-късно да се бъхтите 100 часа седмично по проблеми, което са се оказали непостижими за по-големи, по-малко драматични, с по-големи ресурси и вероятно по-умни компании? Шансът е нулев. Но за Илон Мъск да се труди и да успява по време на прехода му от софтуерни към множество хардуерни проблеми е безпрецедентно. Списъкът хардуерни предприемачи, които са построили нещо, сравнимо дори и с един от бизнесите на Илон Мъск, е много кратък. Може би ще се сетим за Хенри Кейсър.

Илон Мъск е от различно тесто. Той изглежда и говори като зубър на средна възраст, но способността му да носи на болка и риск (според двамата му биографисти) лежи извън графиката. Мъск е отраснал в Южна Африка, по времето на апартейда, а това е култура, която е толкова чужда за нас, че даже Мормоните с тяхната работна етика и фокус върху тераформирането ни изглеждат просто причудливи. Множество хора свидетелстват, че е имал трудно детство и е бил толкова често тормозен в училище, че неведнъж е трябвало да лежи в болница.

Хендмър е изумен, че коментариатът си мисли, че ако го плюеш достатъчно усърдно, Мъск ще подвие опашка и ще се прибере вкъщи. Тези хора не разбират. Илон никога не се отказва! Неговата компания бе подигравана пред Конгреса не от кой да е друг, а от Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната. Никой никога не е бил подиграван и няма да бъде подиграван толкова много отсега до края на света. Но Нийл Армстронг бе зле информиран и може само да съжаляваме, че не доживя да види по-късните успехи на СпейсЕкс. Компанията спечели конкурса на НАСА за връщането на астронавти на Луната – този път със стотонен, напълно възвръщаем кораб „Старшип“, способен да превозва милиони хора към Марс.

Хендмър избира да се позове на предаване на Джон Оливър като емблематична анти-Илон кампания с неправилна и недобронамерена критика. Eто някои акценти:

Илон Мъск присъстваше в новините през цялата година, започвайки от тестовото изстрелване на най-мощната ракета, построявана някога, до отзоваването на 2 милиона автомобила заради съмнения, свързани с безопасността им

Това „отзоваване“, което бе отразявано на предните страници на вестниците по цял свят, бе свързано с рутинен безжичен софтуерен ъпдейт. Шокиращо! Тесла бяха и все още са най-безопасните коли, създавани някога. Междувременно Дайхацу (дъщерна фирма на Тойота) си призна, че е фалшифицирала данни в продължение на 30 години. Фолксваген все още изисква от клиентите си да водят колата до дилъра, за да може софтуерът да бъде ъпдейтван, а безжичните ъпдейти на Форд блокират автомобила. Фолксваген трябваше да плати $33 милиарда глоби за измами по време на тестовете за емисии, а наскоро Къминс се присъедини към тях, задето са монтирали устройства, за да заблудят изпитанията, и задето продават милиони коли, замърсяващи въздуха, който дишаме, коли, които убиват нашите деца.

-Бих могъл да говоря с часове относно това, което Мъск направи с Туитър – много от журналистите го правят, защото там прекарват по-голямата част от работното си време.

Това, за съжаление, е вярно и не е хубаво. Новините наистина излизат по-бързо в X, но ние имаме нужда от журналисти, които да докладват случващото се, а не да пускат парливи мнения в социалния си балон.

Това, с което Мъск прекарва времето си в Туитър, безспорно е променило как другите гледат на него. В продължение на дълго време той бе смятан за неповторим гений, който ще спаси човечеството, бе описван като истинския Железен човек. Това бе сравнение, което самият той приемаше и даже изигра камео роля в Железния човек 2.

Илон Мъск позволи на режисьора Джон Фавро да използва съоръженията на СпейсЕкс за снимките на Железния човек, първият и най-глупав филм от Вселената на Марвел. Когато графикът го позволи, Фавро покани Илон Мъск да изпълни камео роля в Железния човек 2. Това надали е най-деструктивното участие на технологичен милионер в Холивуд. Гаднярско е, но Оливър прави инсинуация тук и на някои други места, че Илон има месиански комплекс, който е нетипично на фона на честите му признания за недостатъците.

В продължение на дълго време публичният образ на Илон бе като на инакомислещ изобретател, който чупеше бюрократични прегради, революционизираше космическите пътешествия и правеше така, че електромобилите да изглеждат готини. И той наистина прави много неща. Като допълнение към Туитър, той оглавява пет различни компании: Тесла, СпейсЕкс, Боринг къмпъни, Нюрълинк и X.ai

Тук е добре да напомним, че Туитър е най-лесната и най-простата от компаниите му. Не е необичайно богатите хора да си купуват медии. Джеф Безос купи Washington Post за $250 милиона през 2013 година. Защо? Защото свободата не е безплатна. Ако имате лошия късмет да ръководите компания, която е толкова известна като Амазон или Тесла, най-големият несвойствен риск е т.нар. „внимание от регулаторите“ под една или друга форма. Но ако разполагаш с вестник, значи имаш лост за действие.

Въпреки че се шегуваше да основе непартиен вестник за проверка на фактите под името „Правда“, Илон Мъск е закъснял играч в купуването на медии. Дълги години той го отхвърляше като „нещо, което е хубаво да го имаш“, но все пак разсейващо, само че по времето на ковид пандемията Мъск осъзна, че голям брой регулатори и длъжностни лица чакаха удобно извинение, за да му навредят. Така той се принуди да приеме тази Фаустова сделка.

Фирмите на Илон Мъск представляват огромна аномалия. Илон е организирал повече от 100 рунда на финансиране, докато повечето предприемачи са късметлии, ако успеят един-два рунда. Илон никога не е прахосвал парите на инвеститорите си. Това е изключително необичайно. Компаниите на Илон вършат луди, финансово рисковани неща, захващайки се с невъзможни проблеми, а накрая успяват. Няма с какво да се сравняват. Даже Джеф Безос, който е невероятно богат и има невероятно успешни бизнеси и който е основал собствена ракетна компания, каза наскоро в интервю с Лекс Фридман: „ако мога да съдя по резултатите, това трябва да е много способен човек. Няма начин да притежаваш Тесла и СпейсЕкс без да си способен. Невъзможно е“.

СпейсЕкс е много успешна фирма в това да взима готови технологии, неща, които са разработени от НАСА още преди 50 години.

Това е доста популярен недобронамерен слух и докато е вярно, че НАСА помогна на СпейсЕкс в ранните дни от съществуването на компанията, а и до ден днешен остава важен клиент, трябва да си спомним, че НАСА е пълна с експерти, които спорят до ден днешен, че връщането на ускорителите е невъзможно и икономически глупаво. СпейсЕкс се възползва от инвестиции на сума трилиони долари, но що се касае до разработките на НАСА, те са достъпни за всеки предприемач в базата данни NTRS. Множество други компании бяха основани, някои от тях – от ветерани, бивши работници в СпейсЕкс, а успехите им са спорни. Ако бе толкова лесно да копираш ракетите на НАСА, защо Астра, Вектор, Файърфлай, Ей Би Ел, Рокет Лаб, Релативити, Блу Ориджин и т.н. не успяват да съберат голямо количество пари? Причината затова е, че СпейсЕкс е изключително иновативна компания, по начин и размах, който е много труден да бъде разбран от странични наблюдатели. Ако СпейсЕкс просто копираше НАСА, фирмата щеше да се провали, защото ракетите на НАСА никога не са се доближавали до икономическа полза.

Подобно на Хенри Форд, Мъск успя да надгради технологии, които други създадоха. Това не е единственият начин, по който прилича на Форд, което, вероятно знаете, ако потърсите в Гугъл техните имена и добавите думичката „антисемитизъм“.

Има много прилики между Илон и Хенри Форд. И двамата са били свидетели как първородният им син умира. И двамата са пацифисти, които са се обявявали в подкрепа на военния изолационизъм на САЩ (това беше кауза на левите до момента в който Обама бе избран). Те революционизираха и обновиха производството, давайки работа на стотици хиляди хора. Техните технологии бяха игнорирани и атакувани от общоприетата политическа мъдрост до момента, в който не станаха минимален жизнеспособен продукт за някаква стратегическа победа на САЩ или американските съюзници. За Форд това бе неговата технология за масово производство, довела до Арсенала на демокрацията и конструирането на тежкия бомбардировач B-24 във фабриката Уилоу рън. За Илон Мъск това бе Старлинк.

Преди две години той представи робот на Тесла, като показа прототип, който се оказа обикновен танцьор в костюм на робот и това бе точно толкова тъпо, колкото ти звучи.

-Харесва ми! Всичко, което ти трябва, за да основеш компания за роботи, е да инвестираш в костюм от спандекс и танцьор!

Аз (бел. прев. – Хендмър) присъствах на това събитие, благодарение на покана от читател на този блог. Отново Джон не успява да схване за какво иде реч, отново дезинформира аудиторията си като потвърждава предварителните пристрастия на слушателите си. Тесла отвори вратите си, за да покаже своите самоуправляеми коли, Сайбъртрък, суперкомпютъра Доджо и проекта за човекоподобен робот Оптимус. Защо? За да бъдат привлечени топ таланти. Сработи ли тази стратегия? Най-желаните места за започване на работа сред завършващи инженери са Тесла и СпейсЕкс. Защо? Понеже Илон е щедър откъм заплати и отпуски? Едва ли. Защото това са местата, където най-добрите хора трябва да отидат, за да изпробват своя кураж с най-умните хора, най-добрите екипи, най-сложните проблеми. Животът е кратък. Ако искаш да си добър, трябва да се потрудиш здраво. Последната седмица (т.е. откъм писането на материала на Хендмър) Тесла публикува видео за големия прогрес на Оптимус, обаче няма как да го знаеш, ако гледаш шоуто на Оливър.

Има ли някой представа колко трудно е да създадеш човекоподобен робот? Само преди две години всички стари мъдреци си клатеха главите и уверено твърдяха, че Илон и неговите топ инженери не са наясно, не знаят за какво говорят, забравили са основните инженерни принципи. Днес същите тези хора са не по-малко уверени и грешат по същия начин. Това е интересна история. Къде са телевизионните говорители, които биха споделили как повечето от границите, които издигаме и приемаме, могат да бъдат разградени посредством достатъчно напреднала технология и инженерна мисъл? Не може ли да празнуваме отличната инженерна работа? Имаме ли друг план да оправим проблемите в света?

Целият материал е достъпен на сайта на Кеси Хендмър.