Монополът на СпейсЕкс се превръща във все по-сериозен проблем за НАСА

На илюстрацията: корабът, който ще изведе МКС от орбита и ще я потопи в океана. Image credit : SpaceX

24 юли 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Няма какво да се лъжем – СпейсЕкс е вече монополист за практически всички основни космически услуги, а това се превръща в проблем за НАСА, която иска по-голямо разнообразие от фирми. Проблемът отново излезе на преден план след излизането на резултатите от конкурса за строеж на кораб, който трябва да потопи МКС след 2030 година и който отново бе спечелен от Илон Мъск.

В свой репортаж за Арс Текника, журналистът Ерик Бъргър констатира, че докато НАСА иска да наложи нова култура, според която фирмите предоставят услуги за фиксирана сума, старите корпорации отказват да участват в конкурси за такива договори, докато младите фирми (особено тези, които не са ръководени от милиардери) правят опити, но не се справят. Има една-единствена компания, която изпълнява проектите си в срок или с минимални забавяния, без да надвишава предвидения бюджет – и това е СпейсЕкс.

Договорът за извеждането на МКС от орбита в края на експлоатационния ѝ период е много интересен пример. Изискването на НАСА е да бъде построен кораб, който трябва да излети, да се скачи със станцията и да остане прикачен към нея в продължение на една година. След като тази година отмине, корабът трябва поетапно да снижи орбитата на МКС, докато тя достигне до безопасна точка на падане в океана.

Безспорните фаворити за строеж на такъв тип кораб бяха Нортроп Груман и СпейсЕкс. Това е така, защото те са построили товарни кораби – от страна на Нортроп Груман това е „Сигнус“ (като Нортроп Груман придоби компанията-производител Орбитал), а от страна на СпейсЕкс това е „Карго Драгън“. Напълно естествено се очакваше корабът, който ще потопи МКС, да е базиран на един от тях.

НАСА реши да направи конкурса максимално гъвкав, за да могат да участват всякакви компании. Те можеха да се състезават както искат – било то според договор на фиксирана сума, било то според договор тип Разходи Плюс, при който НАСА поема отговорност за рисковете и покрива преразходите в случай че компанията не се справя.

На конкурса са се явили както СпейсЕкс, така и Нортроп Груман. Но докато СпейсЕкс са настоявали да работят според договор на фиксирана сума, то от Нортроп Груман са поискали да работят на принципа Разходи Плюс – класическият подход отпреди появата на НюСпейс епохата.

Резултатът след оценяването е потресаващ – СпейсЕкс са обещали, че ще свършат задачата за $680 милиона. Към настоящия момент не знаем официално каква сума са предложили Нортроп Груман, но според анализа на Ерик Бъргър тя е два пъти по-голяма.

Но СпейсЕкс не са се представили по-добре единствено като са предложили най-евтиното решение. Относно оценката за възможността за техническо изпълнение, фирмата е получила 822 точки. Нортроп Груман е получила 589 точки. Рецензентите също така преценяват, че предложението на СпейсЕкс има само една слабост, докато това на Нортроп Груман има седем слабости.

Не на последно място, окончателното решение е взето и на базата на това колко добре са се справяли фирмите в миналото. Надеждността на СпейсЕкс е оценена като „много висока“ – и това си личи по отношение на честотата на полетите на „Фалкън 9“ и „Драгън“. Надеждността на Нортроп Груман е оценена като „умерена“ – и това не бива да ни изненадва, след като ракетите „Антарес“ никога не бяха комерсиализирани и летяха само по програмата на МКС, а сега корабите „Сигнус“ разчитат на „Фалкън 9“, докато новата версия „Антарес“-и с американски вместо руски двигатели станат готови.

Така че НАСА нямаше друг вариант, освен да се спре на СпейсЕкс. В заключението си обаче агенцията подчерта, че е важно тя да притежава добра общност от доставчици, които да могат да изпълняват директивите, защото всички биха имали полза от разнообразието.

С това послание, което излъчи НАСА, изводът е ясен – такова добро разнообразие към настоящия момент липсва. Имаше две фирми, които предложиха да построят кораб – но СпейсЕкс предложи не просто вариант, който е на по-добра цена, но и с по-голям шанс да успее в сравнение с по-скъпия вариант на Нортроп Груман.

Според Бъргър НАСА трябва да вземе решение как да процедира в бъдеще относно комерсиалните си партньори, а опциите на този етап не са добри. Единият вариант е да се направи крачка назад към договорите тип Разходи Плюс, което означава, че проектите ще почнат да се изпълняват както отпреди СпейсЕкс епохата – бавно и скъпо. Другият вариант е да се прехвърлят колкото се може повече отговорности на СпейсЕкс – което ще затвърди монопола. Третият вариант е да се чака други фирми да направят следващите стъпки на пробив, което на този етап не се случва и освен това носи рискове поне в началните етапи.