Снимка на Земята и околните звезди, заснети от астронавтите на Луната по време на мисията „Аполо 16“ посредством ултравиолетова камера. Photo credit : NASA
28 януари 2024 г. 14:45 ч.
Светослав Александров. „Къде са звездите на снимките, заснети от астронавтите на Луната? Нали там няма атмосфера и би следвало да се виждат звезди по всяко време?“, питат конспиролози. Но освен че тези въпроси показват незнание по базова фотография, конспиролозите не са си направили труда да потърсят в мрежата дали има снимки, заснети от астронавтите на „Аполо“, на които се виждат звезди. И както се оказва, такива снимки съществуват.
Разбира се, тук трябва да се направи уточнение – със стандартните настройки на камерите, занесени от астронавтите на Луната, не би следвало да се виждат звезди. Времето на експозиция е така нагласено и е достатъчно кратко, за да могат да се визуализират само ярките обекти като лунните скали, но не и бледите като звездите. По същия начин, дори и с вашия смартфон, вие не можете да снимате през нощта едновременно уличната лампа и звездите на небето. Но това е нещо, което всеки разумен човек би следвало да съобрази. Привържениците на конспиративни теории обаче не могат да го съобразят – те са си решили предварително в какво да вярват и нищо не може да ги убеди в противното.
Затова и тази статия не е за тях. Тя е за хора, които искат да научат с какво са се занимавали астронавтите, докато са били на Луната. Защото голяма част от свършената научна дейност е изключително интересна.
На 21 април 1972 г. на естествения ни спътник каца „Аполо 16“. Астронавтите Чарлз Дюк и Джон Йънг разгръщат на лунната повърхност камера, работеща в далечната ултравиолетова област, със спектрограф:
Ултравиолетовата камера, разгърната на Луната от екипажа на „Аполо 16“. На снимката се виждат още астронавтът Чарлз Дюк и луноходът. Photo credit : NASA
Камерата е разработена от афроамериканския физик Джордж Карътърс, който по това време работи във Военноморската изследователска лаборатория, и е чувствителна към светлина при дължина на вълната между 500 и 1600 Ангстрьома. Обикновено много горещи звезди от спектралните класове O, B и A излъчват в този диапазон на електромагнитния спектър, като температурата на повърхността им достига от 10,000° до 50,000° K. За сравнение температурата на Слънцето е само 5800° K.
За да сработи, камерата е поставена специално в сянката на лунния модул. Времето на експозиция е така настроено, че да могат да се визуализират звезди. След края на мисията филмът е върнат на Земята и проявен, а самата камера и досега се намира на Луната, сред платото Декарт. Получени са общо 190 снимки.
Както сами виждате, астронавтите на „Аполо“ все пак са заснемали звезди! Просто е била нужна камера с дълга експозиция и стабилен триножник, при това позиционирана сред лунната сянка. Това не е камера от типа на тези, прикрепени към скафандрите на астронавтите, които са били насочвани към ярката повърхност.
Защо снимките са заснети в ултравиолетовата област? Защото Земята блокира голяма част от постъпващото към нея ултравиолетово лъчение и астрономите решават, че докато хора стъпват на Луната, една от важните задачи е да проведат астрономически наблюдения, невъзможни от нашата планета. Спомнете си, че задачата е свършена преди времената на големите телескопи като „Хъбъл“.
Освен звезди, ултравиолетовата камера е успявала да фотографира и Земята:
„Най-очевидните и впечатляващи резултати бяха тези, предназначени за наблюденията на Земята, защото това бе първият път, когато нашата планета бе снимана от разстояние в ултравиолетовия диапазон. Така можете за пръв път да видите в цялост водородът в атмосферата, полярните сияния и това, което наричаме тропически въздушни пояси“, съобщава д-р Карътърс.
Вижте още снимки на звезди от астронавтите на „Аполо 16“:
Разгледайте целия албум на този линк
Източник: Джейсън Меър
