Исторически миг: изцяло американската ракета Вулкан е на стартовата площадка за дебютен полет!

„Вулкан“ в очакване на своя полет на 8-ми януари.

5 януари 2024 г. 19:45 ч.

Светослав Александров. Моментът настъпи! Днес ракетата „Вулкан“ бе изкарана на стартовата площадка, но този път не за тестове, а за полет. Историческото изстрелване на носителя, оборудван с американски двигатели „BE-4“, който ще замени старата ракета „Атлас 5“ с руски двигатели „РД-180“, е насрочено за понеделник, 8-ми януари в 09:18 ч. българско време.

Залогът на Тори Бруно, изпълнителният директор на фирмата-оператор Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА), е за пълен успех. Той е категоричен, че стратегията на СпейсЕкс за полети на прототипи, постигащи само частичен успех, е добра, но е недопустима за ЮЛА. „Вулкан“ трябва да успее напълно още от първия път и да изведе към Луната мисията на частната фирма Астроботик „Перегрин“. Това е първият лунен спускаем апарат, създаден в САЩ след провеждането на мисията „Аполо 17“ през 1972 година.

Но далеч по-важното е, че изстрелването на „Вулкан“ идва в преломен момент за ЮЛА, пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника. През изминалата 2023-та година ЮЛА изстреля само три ракети. СпейсЕкс от своя страна изстреля 98. Нещо повече – досега ЮЛА изстрелваше само ракети, които е наследила от двата ѝ собственика Боинг и Локхийд Мартин – „Атлас“ и „Делта“. Фирмата никгоа не бе създавала своя собствена ракета, чак досега.

Бъргър разказва накратко любопитната история на ЮЛА. Преди четвърт век Локхийд Мартин и Боинг бяха водещите космически превозвачи в САЩ за военните спътници, както и за научните мисии на НАСА. Но през 90-те години започна да разцъфтява частният спътникостроителен отрасъл, а в тази област европейската фирма Арианаспейс и отрасълът на Русия предлагаха най-евтините превози. Нито Боинг, нито Локхийд можеха да се съревновават с тях.

Ето защо Боинг и Локхийд Мартин влязоха в остра конкуренция за договори на военните спътници на САЩ. Конкуренцията доби грозни размери, защото имаше обвинения, че Боинг краде ракетните планове от Локхийд. Така че имаше съдебни дела, но също така и притеснения, че бизнесът на Боинг не е устойчив – военните се опасяваха, че ако ракетите „Делта“ бъдат пенсионирани, ще останат само тези на Локхийд „Атлас 5“, които са с руски двигатели „РД-180“.

Именно военните бяха тези, които организираха брак по сметка за Боинг и Локхийд Мартин. Ракетостроителният бизнес бе обединен в новата компания ЮЛА през 2005 година, като двете корпорации-основателки запазиха 50% от дяловете си, а също така военните се съгласиха да плащат субсидия на ЮЛА от $1 милиард на година.

Планът сработи много добре – до момента в който Илон Мъск почна да изстрелва ракети. Мъск, естествено, не само успяваше, но желаеше да поеме и военните полети. Предприемачът почна да атакува милиардната субсидия в Конгреса и да изтъква, че ракетите „Фалкън“ са достатъчно надеждни и са по-евтини. През 2014 г. спорът се изостри – ЮЛА и военните оповестиха план за 36 изстрелвания. Ядосаният Мъск заведе съдебно дело срещу американското правителство за да спре монопола и да вкара в съревнованието „Фалкън 9“.

Най-накрая военновъздушните сили на САЩ се съгласиха да преговарят със СпейсЕкс и през 2017 г. фирмата на Мъск изстреля първия военен спътник. Оттогава насам СпейсЕкс е основният превозвач както за военните, така и за научните мисии на НАСА.

Локхийд и Боинг най-накрая осъзнаха, че трябва да конкурират СпейсЕкс по-добре. Затова ЮЛА назначи нов изпълнителен директор – Тори Бруно, който обеща да предложи конкурентни решения. И наистина Бруно бе добро попадение – той направи смели постъпки. Надзиравайки проекта на новата ракета „Вулкан“, той реши да се спре на Блу Ориджин за създаването на американски ракетни двигатели. Блу Ориджин е нова компания, проектът за двигатели „BE-4“ бе много по-евтин от този на Аероджет Рокетдайн (водещият производител на американски двигатели в САЩ в продължение на десетилетия). Бруно заложи на младия („нюспейс“ отрасъл) за сметка на традициите.

Но Блу Ориджин не се оказа чак толкова гъвкава фирма – разработката на „BE-4“ се проточи с години. Създаването на модернизирана горна степен „Центавър“ – също. В крайна сметка дебютният полет бе отложен от 2020-та чак досега.

Ерик Бъргър обаче подлага на съмнение долко ракетата „Вулкан“ ще успее да се наложи в новата геополитическа обстановка, дори и да успее. От една страна е продажбата на ЮЛА – все още не е ясно кой ще купи компанията, но се счита, че това може да е добър ход. Новият собственик може да инвестира в нея – за съжаление, както отчита журналистът, през последните години Локхийд и Боинг не инвестират, а само изтискват от компанията. Нещо повече – двете фирми умишлено убиват прогреса в ЮЛА. ЮЛА планираше да създаде комерсиален лунен модул, който обаче ще се окаже конкурент на собствения лунен модул на Локхийд. А Боинг блокира инициативата за създаване на горивни станции в орбита, които биха конкурирали ракетата „Спейс Лонч Систъм“, позволяваща директни полети до Луната.

От друга страна „Вулкан“ се появява в силно конкурентен климат. Не само ракетите „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ летят редовно, но тази година Блу Ориджин ще въведе в експлоатация собствената си ракета „Ню Глен“, която също ще използва двигатели „BE-4“. „Ню Глен“ се предвижда да е възвръщаема ракета, докато „Вулкан“ не е – евентуално в бъдеще двигателите „BE-4“ биха могли да се връщат с парашут. Само това.

Ерик Бъргър описва трите десетилетия от съществуването на ЮЛА по следният начин: през първото десетилетие фирмата бе монополист. През второто монополът рухна. Сега е третото десетилетие и предстои да видим дали империята ще отвърне на удара.