Европейската ракета „Ариана 6“ е морално остаряла в сравнение с „Фалкън 9“ – и все още не е готова за полет. Image credit : ESA
15 юни 2023 г. 07:30 ч.
Светослав Александров. На 17 юни в 00:26 ч. ще излети последната космическа ракета „Ариана 5“ с немския спътник „Хайнрих Херц“ и френския „Сиракуз 4б“, след което Европа ще остане без никакви орбитални космически носители. Започва черен период, през който, ако дадена европейска държава ще иска да изпрати свой товар в орбита, няма да има възможност това да стане с разработена на Стария континент ракета, а ще трябва да се разчита на милостта на други държави като САЩ.
Разбира се, това не означава, че европейските космически мисии ще спрат да летят – уникалният космически телескоп „Евклид“, например, ще бъде изстрелян през юли, но с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Именно това означава да нямаме самостоятелен достъп до орбита.
Никой не знае колко време ще продължи този период. Изключвайки ракетата „Ариана 5“, която е пред пенсиониране, европейската космонавтика разполага само с още една космическа ракета – „Вега-С“, разработена от италианското предприятие Авио. Но тя претърпя провал през декември, а последващите анализи показаха, че има производствен дефект, засягащ вторите ѝ степени и по-точно соплото на двигателя „Зефиро“. Като резултат на 3 март бе оповестено, че „Вега-С“ ще се завърне в експлоатация най-рано съвсем в края на 2023 година (да се разбира 2024 г., по Закона на журналиста Ерик Бъргър, който гласи следното – ако бъде оповестено, че дадена ракета ще лети в последната четвърт на дадена година и към датата на оповестяването остават повече от шест месеца, изстрелването ще бъде отложено за следващата година).
Някъде в началото на 2024 г. се очаква да дебютира и новата ракета „Ариана 6“ – но всички признаци свидетелстват, че това е оптимистичен график и вероятно ще има още измествания в бъдеще – просто не се знае колко още ще чакаме.
За унизителното положение на Европа е виновна, разбира се, бюрокрацията, която спъва ракетните стартъпи, наличието на малко такива стартъпи, липсата на достатъчно политически и финансови стимули, липсата на визионери от калибъра на Илон Мъск и Джеф Безос, както и държавно подкрепяният мастодонт Арианагруп – който е европейският аналог на Боинг.
Прочие може да се каже, че Европа ни дава нагледен пример какъв щеше да е западният космически свят без СпейсЕкс. В САЩ СпейсЕкс спасява положението и вози изкуствени спътници, междупланетни мисии, както и товари и астронавти до МКС. Боинг оповестява постоянни отлагания и корабът „Старлайнър“ все не може да отлепи от Земята. Разликата между Арианагруп и Боинг е, че Боинг поне поема обществената си отговорност, като след всеки проблем имаме пресконференции и подробни обяснения. Арианагруп не го прави.
Анализаторът Ендрю Парсънсън написа следното миналата година: „Когато попитах директно Арианагруп дали компанията трябва да поеме отговорност и да се извини за отлаганията и последствията, до които те ще доведат относно нашия европейски достъп до космоса, аз бях смаян. Пиарът на компанията ме увери, че “програмата за Ариана 6 е на Европейската космическа агенция” и Арианагруп е просто подизпълнител на изстрелващата система. И вместо да проявят разкаяние или да се извинят, от Арианагруп отвърнаха, че “Екипът на Европа” е изключително горд с последните си постижения относно сглобяването на ракетата и огневите изпитания на горната степен. След това ми казаха, че те са “много изненадани” от инсинуациите ми, че Арианагруп трябва да поеме отговорност. Само че аз не поисках от Арианагруп да поеме финансова отговорност, а просто да станат и да признаят, че парите са стигнали до тяхната врата. Очевидно бе много глупаво от моя страна да изисквам това.“
„Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди и се зачудих дали има някакъв исторически прецедент, който би извинил отлаганията на “Ариана 6”“, каза Парсънсън.
„“Ариана 1” бе първата европейска космическа ракета. Да, преди нея имаше “Диамант”, само че тя бе проектирана, построена и изстреляна от Франция, а не от обединена Европа. Също така имаше и Европейска организация за разработка на ракети и носител “Европа”, но колкото по-малко се говори за тази катастрофа, толкова по-добре. “Ариана 1” представлява генезисът и нейното дебютно изстрелване през декември 1979 г. беляза началото на космонавтиката на Европа.
Полетът на “Ариана 1” бе последван от “Ариана 3” през 1984 г. След въвеждането на новата ракета, още две допълнителни ракети “Ариана 1” бяха изстреляни. До пенсионирането на “Ариана 1” през 1986 година, в космоса бяха изпратени общо пет ракети “Ариана 3”.
“Ариана 2” полетя за пръв път през 1986 година. Да, “Ариана 3” се появи преди “Ариана 2”, а това е съвсем различна история. След въвеждането на “Ариана 2” в експлоатация бяха изстреляни пет допълнителни ракети “Ариана 3”. “Ариана 2” бе пенсионирана през 1989 година, няколко месеца преди пенсионирането на “Ариана 3”.
Първата ракета “Ариана 4” полетя през 1988 година. След нейното въвеждане бяха изстреляни шест допълнителни ракети “Ариана 3” и “Ариана 2”. Когато “Ариана 2” и “Ариана 4” бяха пенсионирани, “Ариана 4” бе изпълнила четири полета.
И накрая имаме текущата ракета на ЕКА – “Ариана 5”. Първите две изделия бяха изстреляни през 1996 и 1997 година. Първото изстрелване бе провал, а второто – частичен провал, което доказва необходимостта от застъпване на версиите на ракетите. Но нека да сме великодушни. Първият успешен полет на “Ариана 5” бе през 1998 година. А след нейното въвеждане в експлоатация бяха изстреляни още 35 ракети от по-старата версия “Ариана 4”. Когато тя бе пенсионирана през 2003 година, приблизително бяха летели успешно 12 ракети “Ариана 5”. Казвам “приблизително”, защото вниманието ми се отклони, докато преброявах, което показва колко сериозно бе застъпването на мисията.
При “Ариана 6” ще има нула застъпвания! (Бел. прев. – това означава, че ракетата “Ариана 5” ще бъде пенсионирана преди да има и един полет на “Ариана 6″!). Това е изключително лошо планиране от страна на ЕКА и Арианагруп, което никога не бе признато и дори бегло споменато.“
