Снимка от изстрелването на първата двупосочна мисия на Китай на 23-ти ноември. Photo credit : CNSA/CLEP

26 ноември 2020 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на най-новата китайска роботизирана експедиция до Луната на 23-ти ноември безспорно ще разгори наново споровете дали Китай и САЩ се намират в условията на нова космическа надпревара. Срещат се и хора, които смятат, че Щатите драстично изостават от Китай. По време на подобни дебати китайската космическа програма бива представяна като грандиозна стратегия за усвояването на лунните ресурси и ако американците не се стегнат, ще станат подчинени на новите си азиатски господари. 

Но така ли е наистина? 

Илон Мъск

16 август 2020 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Понякога си въобразявам какво би било, ако се бях родил през втората половина на 19-ти или в началото на 20-ти век. Ако и тогава съм бил изкушен от наука и технологии, със сигурност съм щял да се интересувам от ранните автомобили, както и да се вълнувам от ярките личности на тогавашното време. А каква по-ярка личност от Хенри Форд? 

Снимка на успешно прибраната днес първа степен на ракета "Електрон". Photo credit : Rocket Lab

20 ноември 2020 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. През 2015 година частната компания Блу Ориджин за пръв път успя да изстреля ракета в космоса, макар и само по суборбитална траектория, след което върна ракетата обратно в непокътнат вид. В края на същата година СпейсЕкс прибра на Земята първа степен от ракета "Фолкън 9" след орбитална мисия. 

Отне известно време, но днес, половин десетилетие по-късно, друга американска компания на име Рокет Лаб постигна възвръщаемост - първа степен на ракета "Електрон" извърши меко кацане в океана посредством парашути след безпроблемно извеждане на спътници. Разцветът на възвръщаемите ракетни технологии в САЩ е налице, а скоро очакваме развитие и от старите аерокосмически гиганти - обединението ЮЛА на Локхийд Мартин и Боинг ще се опита да внедри поне частична възвръщаемост на първата степен на ракетата от ново поколение "Вулкан".

Единственото, което е трудно за осмисляне, е защо някои хора продължават да са негативно настроени към тези постижения. 

Ракетата "Арес 1" беше основният кандидат за носител, който да замести совалките, и една от основните причини НАСА да не създаде нова пилотирана космическа система близо десетилетие след тяхното пенсиониране. Image credit : NASA

8 август 2020 г. 11:30 ч.

Светослав Александров. Вчера американските ВВС оповестиха имената на двете компании, които ще са отговорни за изстрелването на военните космически мисии в периода между 2022 и 2026 година. Нямаше никаква изненада, че Пентагонът избра Юнайтед Лонч Алайънс и СпейсЕкс. ЮЛА ще получи 60% от поръчките, като за полетите ще се използват новите ракети "Вулкан" (с изцяло американски ракетни двигатели, за разлика от старите "Атлас 5" с руски "РД-180"). СпейсЕкс ще проведе останалите 40% от полетите с ракети "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви". 

Но за мен по-интересно е не кои компании бяха избрани, а загубилите състезанието. Зад борда останаха Блу Ориджин и ракетите "Ню Глен", както и Нортроп Груман и ракетите "ОмегА". Последният случай е много интересен, защото "ОмегА" беше най-новият инженерен напън да се създаде ракета тип "пръчка", базирана на твърдогоривните совалкови ускорители. А сега е много вероятно проектът да отиде в коша.