Корица на книгата - издание на Библиотека "Галактика"

20 октомври 2019 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Покрай цялата тази тупурдия около джендъра, която се носи в България през последните две години, реших да дам шанс на научно-фантастичното творчество на Урсула Ле Гуин. Тъй като думичката "джендър" вече се наложила в езика ни, считам, че мога да кажа, че книгата "Лявата ръка на мрака" на Ле Гуин принадлежи към жанра на джендър-фантастиката :) В нея се разказва за землянин на име Гентли Ай, който е изпратен като самотен посланик на планетата Гетен (Зима) с надеждата населението да бъде присъединено към междугалактическото обединение Вселенски съюз. Хората от Гетен обаче притежават една особеност - през по-голямата част от времето са с неопределен пол и само веднъж в месеца влизат в размножителен перод, наречен "кемър". Тогава те придобиват мъжки или женски полови черти, но коя от тях ще се изяви, не е въпрос на избор. 

Корица на "Краят на вечността" - "Библиотека Галактика".

30 август 2019 г. 10:10 ч.

Светослав Александров. Покрай изминалото изстрелване на руския робот "Фьодор" и предстоящото завръщане на американския "Робонавт" до Международната космическа станция, нямаше как да не се върна върху творчеството на Айзък Азимов. Но този път няма да ви занимавам с неговите книги за роботите, а ще се спрем на класиката "Краят на вечността" - едно от най-добрите литературни произведения за пътуване във времето. 

Романът е издаден през 1955 г., а научната фантастика има неприятното свойство да остарява и в един момент да звучи демоде - особено когато през далечните бъдещи столетия героите още използват технологии от средата на миналия век. Главният герой Ендрю Харлан вади от джоба си рула с перфоленти. Парадоксално, думичката "компютър" в романа описва хора. И това не бива да ви изненадва - в човешката история терминът "компютър" в смисъл на човек, който извършва изчисления, се употребява още от 1613 г., когато е издадена книгата The Yong Mans Gleanings на английския писател Ричард Братуейт, и този смисъл се запазва докъм средата на 20-ти век. А терминът "персонален компютър" в смисъл на вашата лична изчислителна машина у дома е измислен от Ед Робъртс през 1975-та. Това не променя факта, че първият път, когато прочетох "Краят на вечността" от Азимов, повествованието ми звучеше изключително странно. Та какво има в далечните векове вместо компютри в смисъла на изчислителни машини? Кибермозъци, на които се подават въпросните перфоленти, а основните изчисления си се вършат от хора-компютри. 

Корица на българското издание на романа - издателство "Сиела"

20 септември 2019 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че благодарение на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, "Една одисея в космоса през 2001-та година" възбуди невероятно интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита около Юпитер и на път към Сатурн вече разполагахме респективно с мисиите "Галилео" и "Касини" и те успяха да ми разкрият повечето от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми вкусове се промениха драстично, познанията ми за космоса - също. Космическите "Одисеи" на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. 

"Градът и звездите" обаче е книга, която с удоволствие продължавам периодично да си я предпочитам. Смятам я за сравнително интересна, актуална и за своеобразен връх в творчеството на Кларк.

Корица на романа "Селцето" от Кир Буличов - Издателство "Колибри"

12 август 2019 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. С развитието на космическите технологии непременно ще се стига до ситуации, в които хора ще са принудени да са заедно в изолиран екип и от това ще зависи не само доколко колективът ще е в състояние да върши работа, но и доколко ще може да оцелява. Романът "Селцето" на Кир Буличов разкрива вълнуващата история на екипажа на катастрофиралия кораб "Полюс", който е захвърлен на произвола на съдбата сред първобитна планета, населена с хищни растения и смъртоносни влечугоподобни животни.