Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

13 февруари 2014 г. 14:10 ч.

Светослав Александров. Докато Китай празнува напълно заслужено неочакваната преживяемост на лунохода "Юту", който се събуди вчера, ние отново обръщаме погледите си към американската сонда "Мейвън" и индийската "Марсианска орбитална мисия", които пътуват към Марс и се очаква да пристигнат през септември тази година.

На 11 февруари индийската "Марсианска орбитална мисия" отбеляза своя стотен ден от началото на мисията. Автоматичната станция беше изстреляна на 5 ноември успешно и след няколко маневри около Земята се отправи на път към Марс.

Индийските специалисти потвърждават, че всичко на борда на автоматичната станция е нормално. На 6-ти февруари всички научни инструменти бяха включени с цел проверка на тяхното състояние. Проверката показа, че състоянието им е в нормата и се очаква да е такова, когато станцията започне своята работа около Марс.

Ако всичко е наред, Индия може да се превърне в първата азиатска държава, изучавала Марс със собствен космически апарат.

12 февруари 2014 г. 21:10 ч.

Светослав Александров. Китайският луноход "Юту" (на български - "Нефритен заек") е жив.

Неочакваната новина стана ясна днес - броени часове след като някои китайски медии бяха оповестили лунохода за безвъзвратно загубен. По-късно много авторитетни западни сайтове също копираха информацията и съобщиха, че мисията му е приключила... но всичко това се оказа твърде, твърде прибързано. "Нефритеният заек" още е жив.

Напомням на читателите, че в края на месец януари беше казано, че луноходът се е сблъскал с механичен проблем, който му е попречил да влезе в състояние на хибернация за идващата лунна нощ. Китайските специалисти ни информираха още тогава (края на януари), че най-вероятно мисията му е приключила, защото надали ще преживее тежката нощ, която продължава цели 14 земни дни.

Слънцето отново изгря над мястото на кацането на 8-ми февруари. Имаше надежди, че още през уикенда ще стане ясно дали луноходът е жив. Най-големите шансове за повторна комуникация се очертаваха за 10-ти февруари. Когато днес, на 12 февруари сутринта, също нямаше сигнал, беше съвсем естествено да бъде оповестен краят на "Нефритен заек". Но по-късно следобяд се случи изненада.

7 февруари 2014 г. 00:30 ч.

Светослав Александров. На 14 декември 2013 г. Китай изненада света. Китайската спускаема мисия "Чанг'e 3" осъществи първото меко кацане на Луната от 1976 година насам, когато на Луната за последен път кацна "Луна 24". Новото лунно кацане на Китай беше добре дошло за съвременните космически ентусиасти, защото повечето от нас не са живяли по времето на мисиите "Аполо" на САЩ и "Луна" на СССР. Наистина, за много от нас кацането на "Чанг'e 3" беше първото кацане на Луната в рамките на нашия живот.

Скоро след кацането от спускаемия апарат беше спуснат на лунната повърхност малък луноход, известен под името "Юту" или "Нефритен заек". Китайските специалисти очакваха луноходът да работи в продължение на три месеца.

Но в края на януари т.г., само месец и половина след кацането, беше оповестено, че е възникнал проблем. Като подготовка за лунната нощ "Нефритен заек" трябваше да сгъне единия от слънчевите си панели, който служи като предпазен капак. Така луноходът трябваше да остане в продължение на 2 седмици, колкото продължава самата лунна нощ. По време на лунната нощ температурите падат до 180 градуса под нулата. Но нещо се беше объркало при тази процедура и слънчевият панел не се затворил. Възникнал е механичен проблем, може би поради попадането на лунен прах. Крехката апаратура на лунохода е била изложена без предпазни средства на тежката нощ.

На 8-ми февруари Слънцето отново ще изгрее над мястото, където работи лунохода. Следователно през този уикенд ще очакваме новини - дали "Нефритен заек" е оцелял или не. Чакаме новини и от стационарната научна платформа "Чанг'e 3", която също трябва да се събуди.

11 февруари 2014 г. 10:10 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция "Чанг'e 3", която кацна на Луната на 14 декември 2013, за втори пореден път преживя лунната нощ и се събуди благополучно.

Слънцето изгря над мястото на кацане на 9-ти февруари, а първият сигнал изглежда е получен на 10-ти февруари.

Все още обаче нямаме информация за състоянието на подвижния луноход, който претърпя механична повреда в края на януари. Очаква се до броени часове да се разбере дали и той е преживял лунната нощ.

5 февруари 2014 г. 18:35 ч.

Светослав Александров. До този момент са открити всякакви извънслънчеви планети - обикалящи около млади и стари звезди, по-големи от Юпитер горещи гиганти, самотни планети (които не обикалят около нито една звезда, а се реят в пространството), свръхземи.

Но последното откритие е наистина неочаквано и изненадващо. Новооткрита планета буквално се клати около оста си, като наклонът на ротационната ос може да се променя с 30 градуса в рамките на 11 години. Това води до бързи и капризни промени в сезоните. С други думи - представете си планета, на която не знаете кой сезон какъв е и не можете да предскажете дали трябва да носите къси гащи или дебела връхна дреха, макар че в конкретния случай сравнението не е много точно. На Земята ротационната прецесия е 23.5 градуса, но това става в рамките на 26 000 години, а не 11 броени години, както е в случая с новооткритата планета.

Планетата "Кеплер-413б" се намира на 2 300 светлинни години в съзвездието Сигнус - сравнително близко до нас. Тя обикаля около двойка звезди - оранжево и червено джудже. Планетата прави една пълна обиколка около звездите за 66 земни дни, толкова продължава една местна година. Именно заради близката си орбита не бихме могли да кажем, че горното сравнение с дрехите е съвсем уместно. Тук става въпрос за гореща планета, на която течна вода не може да съществува. Освен това планетата е газов гигант, 65 пъти по-голяма от Земята и няма твърда повърхност, на която може да се стъпва.